М да. Любовта ми към блогърстването си има приливи и отливи и напоследък съм поизоставила секънд-лайфа си и сън се отдала на реалността.

Това имаше няколко сериозни последствия.

Първото е, че прочетох последните броеве на любимите ми списания от преди няколко години и равносметката е следната: Егоист става като каталог на някакви нещица, Едно, въпреки, че е най-близко тематично до онова, което ме интересува, не ми дава абсолютни никаква опора да вярвам на авторите му като авторитети (тук имам предвид конкретни секции), Интро заприличва на Ева (включих се с cover-story в последния му брой), скъпо е, но е четивно (далеч по-четивно от началото, когато ме заливаше с някакви словоблудства), Максим е малко по-незабавно, но все още ме разсмива най-много, FHM кефи, станало е по-интересно, MAX така и не ме накара да си го купя и да го пробвам, Космополитън не ме грабва с нищо след анализа, който му направих за едно изследване преди време ()ужасно е да анализираш нещо, което си харесвал), другите женски не ги коментирам...

Освен това започнах да ставам все по рано, организмът ми не е загубил инстинкта си и часовника, който тиктака и ми казва да се подготвям за смяната на астрономическото и климатичното време.

Ранното ставане доведе до сутрешно гледане на новини, в час съм със събитията, имам мнение и изключително се мразя за това.

Мнението доведе до няколко спора за Косово, дълъг и критичен текст за децата от Могилино, и дълги беседи с хората около мен. Изключително мразя да споря на теми, които горе-долу са като левски-ЦСКА. НИкой никого не убеждава.

Иначе вечер заспивам като кокошките (още една кокошка тоест).

Влача проблемите с университета, при мисълта за които наистина ми се повръща,

Трябва да монтирам дълъг материал за VOZD IN TRAFFIC.

Тази сутрин четох танцуващите хамелеони на Капоти, в момента съм по средата на жените на Буковски, в последните седмици минах "Антихриста", Михаела Петрова (без коментар), "Рисунките на вятъра" и на Крюгер, малко Джойс, доста друга поезия.

Купих си няколко чаши за квартирата, подредих доста книги, и дрехи, и чаршафи и други битовизми.

Започва филм-фестът, пускам ей сега 3,10 to Yuma и скоро туко-виж отново съм почнала да пиша редовно тук. Ще видим...

да имаш мнение според мен си е готино, не знам що да е кофти?

или нещо не съм в час?

Радвам се да видя (прочета), че си в бойна форма. В този блог тя ми харесва най-много.
Хубава и ведра пролет! За уни-то не мисли, нещата ще се наредят.
Поздрави,
А.

Смятам, че поне по важните за обществото/нацията въпроси е хубаво човек да има мнение, а ако се наложи и да го отстоява, когато е необходимо. Имам предвид не мнение от типа на "сините са добри, а червените лоши", а позиция изградена на базата на поне що-годе обективни познания и представи за реалността.
От мненията за ключови въпроси като този за Косово можем да научи много за себе си, своята идентичност, а така също да изградим по-добра представа за опонентите си.

Не приемам безразличието, всеки допуска грешки, невинаги мненията му са правилни, но безразличният винаги греши...

Видях слънчево момиче. Малко притеснено, много лъчезарно. Изправи се като слънчице в една голяма кино зала. Сподели нещо съкровенно пред публиката и трогна присъстващите. После бавно спусна лъчи към сцената и целуна един благословен човек. От срещата между тях залата се осветли и лицата на хората засияха. Стана лъчезарно и някаква топлина развълнува сърцата на присъстващите...
Такива моменти се помнят цял живот.
И за разлика от Виолета Марковска, която само си мечтае да се срещне с този човек, слънчевото момиче го направи - смело, красиво и вдъхновено.

защото в един идеален за мен свят съм абсолютен пацифист без нужда от национална идентичност. Никога не съм имала по-голяма омраза към сърбите, отлколкото срам от българите. Никога не ме е било срам да кажа че съм българка. Знам всички клишета на ниво нация за балканските народи. СМея да твърдя че познавам и историята им доста добре, както и българската. И това не ми пречи да се чувствам прекрасно около млади турци, албанци, македонци, сърби, румънци, хървати, бошняци, кипърци, словенци и всякакви други, които споделят едни и също ценности с мен.
КОгато се срещам с тях в университета, или на фестивал, всички те са прекрасни и интересни И между другото поразително си приличат.

аз бих се радвал да няма войни и конфликти, но геополитиката си има своите жестоки закони, с които на този етап трябва да се съобразяваме. И не разбирам, защо мнението трябва да се съчетава с омраза или антипатия към някого. Изпитвам отвращение като виждам фобии към отделни нации и в това отношение съм съгласен с написаното от теб - всички народи имат своите уникални постижения и особености, вярвам, че ще дойде време когато вместо за сблъсък ще говорим за диалог и сътрудничество между цивилизациите:) Но дори тогава в живота винаги ще има ситуации, в които трябва да се нагърбваме с отговорности, да правим избор, да заемаме определени позици и да отстояваме мнението си, колкото и болезнено да е понякога това. В този смисъл и казвам, че предпочитам мислещите хора, които имат мнение пред тези, които са просто безразлични.

от философска гледна точка, състояние на без мнение не съществува - освен ако примерно не си дърво или храст или камък:)

това е много смешно:))) значи си мечтая да съм в състояние на храст:)))
Ами за съжаление си прав. Имам мнение, но когато то е подкрепено с аргументи имам нужда да си го защитавам. А когато не е просто си мълча кротко. Това е разковничето;) хъхъ

хехе Елена, гледай ако си храст поне да нема много кучета наоколо че ше ти се прииска да имаш мнение:)