Постинг
29.12.2007 23:30 -
думи
Дали да обещая да бъда сериозна
и да пиша редовно през новата година?
Напоследък ставам празнично-социопатче.
Не искам да се виждам с никого.
Не ми се говори за себе си (хаха това със сигурност е уникален за мен момент)
искам си в къщи.
доста се депресирам за нещата около университета
тъна в заеми
имам много, много книги за четене, прекрасни книги
но четенето се отлага до края на февруари - до тогава - само Кастелана
дейба неговата мама
наистина не понасям този изпит, мисълта за него, страха, задължението да зубря, материята.
Тоест, големите ми проблеми
както каза Момчил, за всеки неговите проблеми са най-големи,
са ми: университетът, изпитът по Балкани, и този по медиямениджмънт.
И разбира се този по монтаж на машина, която не се употребява в никоя телевизия отсам БОсфора от 10 години
Няколко статии, които дължа на различни театри.
Иначе голямото желание за 2008 е да се дипломирам.
Но май ще стана богата - падна ми се парата от питката.
Пиша сценарии за филма, дани се случи както е в главата ми...
Започнах да събувам образи, картини, които си записвам и разказвам
Една от тях е аз и той - малки като бобени зърна
Той - под сянката на едно голямо дърво - с падащи до земята клони.
Той е обграден, не може да поникне нищо,
защото сянката е плътна а листата - гъсти върху клоните заграждат слънцето.
Аз - заградена от много малки дървета,
с по-рехави клони, но от всички страни
Шарена сянка, която обаче ме оплита от всички страни.
И съм също така затворена като него.
Кое е по-трудно за заздравяване -
дълбокият белег или малките но многобройни рани?
Не се знае....
Вчера бяхме на Остава - Стефан в неадекватно състояние, Киро - отново в несвяст, Марто, който се разболява, Марица, която се мерна за малко, Андрей, който си пуска коса отново йейейейеййе.
Искам утре на Мария Илиева
Гледах за първи път първия "Кръстник" (просто не бях го гледала, какво да се прави.... )
Купих си палто, мама се зарадва най-накрая - горката жена ме преследва от месеци да ми купи палто - много е важно за нея по някаква странна причина...
Подариха ми едни червени чорапи, една червена секси-пижамка и... палто.
Ужасно харесвам гердани с големи черни топчета.
Тайно от себе си попрочитам по някое друго стихотворение между сърбия и словения по време на разпадането на югославия. малки букви, МРАЗЯ ДА ЗУБРЯ
гледах втория пришълец по телевизията и се смях от сърце и бял дроб.
не зная какво ще правя на нова година.
знам само че искам да пия, да пуша и да танцувам.
и да пиша редовно през новата година?
Напоследък ставам празнично-социопатче.
Не искам да се виждам с никого.
Не ми се говори за себе си (хаха това със сигурност е уникален за мен момент)
искам си в къщи.
доста се депресирам за нещата около университета
тъна в заеми
имам много, много книги за четене, прекрасни книги
но четенето се отлага до края на февруари - до тогава - само Кастелана
дейба неговата мама
наистина не понасям този изпит, мисълта за него, страха, задължението да зубря, материята.
Тоест, големите ми проблеми
както каза Момчил, за всеки неговите проблеми са най-големи,
са ми: университетът, изпитът по Балкани, и този по медиямениджмънт.
И разбира се този по монтаж на машина, която не се употребява в никоя телевизия отсам БОсфора от 10 години
Няколко статии, които дължа на различни театри.
Иначе голямото желание за 2008 е да се дипломирам.
Но май ще стана богата - падна ми се парата от питката.
Пиша сценарии за филма, дани се случи както е в главата ми...
Започнах да събувам образи, картини, които си записвам и разказвам
Една от тях е аз и той - малки като бобени зърна
Той - под сянката на едно голямо дърво - с падащи до земята клони.
Той е обграден, не може да поникне нищо,
защото сянката е плътна а листата - гъсти върху клоните заграждат слънцето.
Аз - заградена от много малки дървета,
с по-рехави клони, но от всички страни
Шарена сянка, която обаче ме оплита от всички страни.
И съм също така затворена като него.
Кое е по-трудно за заздравяване -
дълбокият белег или малките но многобройни рани?
Не се знае....
Вчера бяхме на Остава - Стефан в неадекватно състояние, Киро - отново в несвяст, Марто, който се разболява, Марица, която се мерна за малко, Андрей, който си пуска коса отново йейейейеййе.
Искам утре на Мария Илиева
Гледах за първи път първия "Кръстник" (просто не бях го гледала, какво да се прави.... )
Купих си палто, мама се зарадва най-накрая - горката жена ме преследва от месеци да ми купи палто - много е важно за нея по някаква странна причина...
Подариха ми едни червени чорапи, една червена секси-пижамка и... палто.
Ужасно харесвам гердани с големи черни топчета.
Тайно от себе си попрочитам по някое друго стихотворение между сърбия и словения по време на разпадането на югославия. малки букви, МРАЗЯ ДА ЗУБРЯ
гледах втория пришълец по телевизията и се смях от сърце и бял дроб.
не зная какво ще правя на нова година.
знам само че искам да пия, да пуша и да танцувам.
Следващ постинг
Предишен постинг
дай насам сценария
с другото е най-сладко да се оправиш сама
цитирайс другото е най-сладко да се оправиш сама
заеби заемите
и не убивай бабички
цитирайи не убивай бабички
beatles - come together a.k.a. - елате ми повече
цитирай
4.
анонимен -
ще е
03.01.2008 10:56
03.01.2008 10:56
Хех, наистина недей взима заеми... това е най-сигурния начин да работиш повече и да правиш все повече навеждания за да угодиш на парите.
Сценарии....хм, Маркес казва,че най-добре се пробват сценариите написани под формата на кратък разказ. Не че и романи не се филмират. Хубаво е, че те срещнах през тази година. :)) Имаме в списъка на 39-те разбойника. Т.
цитирайСценарии....хм, Маркес казва,че най-добре се пробват сценариите написани под формата на кратък разказ. Не че и романи не се филмират. Хубаво е, че те срещнах през тази година. :)) Имаме в списъка на 39-те разбойника. Т.
5.
анонимен -
взема заеми...
03.01.2008 10:57
03.01.2008 10:57
вземане, заемане, подаване, подхранване... трябва да се пише правилно!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 5262
Блогрол