Има един човек.
Казва, че всеки път, когато си проверява пощата, чете блога ми.
Казва, че е чел Всичко.
Казва, че само веднъж е оставил коментар.
Жалко, не съм разбрала... и не е нужно.

Той е човек, направен от разни магии. Събрали се боговете, стиснали ръце и почнали да месят.
Не полубог. Не вярвам в половинчати неща. Получил се е той - целия.

И затова не можеш да го забравиш - този човек, който чете блога ми, когато си проверява пощата.

Онзи ден седим на една маса, аз го гледам в очите и той ме гледа и от време на време - Наздраве.
Мисля си - и казвам - ти си един от хората, с които искам цял живот.
Какво искаш?
Цял живот.

Крилата фамилия имаш - затова ли можеш да летиш? Затова ли очите ти са като небе? А кожата - привикнала на слънце затова ли има естествен тен?

Прекрасен си, аз съм ти казвала. И онова за щастието. Мисля, че трябва да го знаеш. Мисля, че трябва да го вярваш. Аз ако намеря щастие ще ти го заплета в косата. Обещавам!

И виж колко е забавно - пиша ти писмо, а не е в пощата. Чак когато установиш, че е празна, буквите започват да пълнят смисъла. От време на време някоя се истръсква извън пепелника - колкото да им за какво да се засмеем:)))

Ще дойда около Коледа. Просто исках да ти благодаря. И да те усмихна.

Кое беше между думите?