Аз, която никога не минавам
два пъти по една и съща улица
никога не ставам, не лягам и не ям
в един и същи час
Не се обличам два пъти еднакво
живея в хаос и самота
Аз, която обожавам да разхвърлям, да се мацам
да се будя в различни легла
да пътувам непрекъснато
и да наричам "дом" крайпътните хотели -
изведнъж усещам
как всичко си идва на мястото
Аз до теб. Ти до мен.
Подредено.

... в който не избухне Войната на роботите и машините не завладеят света!

преди да намери съвършения си израз ;)

да, Jones, да:))
А за объркването.. със сигурност има зависимост, която е добра за планетата, вселената и нас. То е като онова свойство на водата, преминавайки от твърдо към течно състояние, в първите няколко градуса да се свива, а не да се разширява. Иначе - да сме измрели. Никога не знаеш какво точно се случва:)))

... нека живеем задружно, в хармония и да обичаме близките си. Да бъдем усърдни и упорити в работата си, за да може и светът покрай нас да бъде по-хубав и да бъдем наистина щастливи доколкото може...

... защото малцина от нас ще оцелеят, когато Войната на роботите започне, а невъобразимите им оръжия причинят такива мегатонни взривове по планетата, които ще променят наклона на Земната ос и Вселената ще се стори доста различна на шепата герои от Съпротивата срещу машините.

:))

и аз съм така...

Всеки кораб трябва да си намира пристанище...