Попита ме дали ще пиша за теб

и аз го правя -

ето, пиша за теб и за себе си.

Мисля, че до известна степен съм писала за теб

и досега,

без да те познавам

Но все пак пиша

и продължавам

Пиша за ръцете ти, които

мога да държа с изтръпнали длани

часове наред

пиша за лицето ти, което

пръстите ми знаят наизуст

пиша за тялото ти,

когато те прегръщам

то става част от моето тяло

пиша за усещането,

че си бил в мен и съм била в теб

и че сме едно, което се е търсило

доста време

пиша за момента, в който

минаваш през стаята като котка

и те гледам как светиш

и си казвам, че си съвършен

пиша за дъха ти в тъмното -

в ухото ми и по лицето ми

който разпръсква наоколо феромони

и стените почват да лепнат от любов

пиша за докосването до твоето тяло

пиша за целувките, в които се губя

пиша за сърцето ти, което тупка в унисон с моето

пиша за прегръдките, които казват всичко

пиша за настръхналата кожа на врата ти,

която ближа

пиша за мириса на кожата ти,

който изпивам и към който се пристратявам

пиша за страха, да не те загубя,

който ме кара да се притискам до теб,

докато ми шептиш “Тук съм”

пиша за разговорите, в които

без да се докосваме сме заедно

пиша за смешните лапсуси от време на време,

когато се вълнуваш,

когато се вълнувам

пиша за всичко общо между нас.

И всъщност, пишейки за теб,

пиша за себе си.

.............

Посвещава се на случайната среща в трамвай номер 9 между музата и автора на истинското стихотворение "Пиша за теб и за себе си". Мяу

Прекрасно е

да.

Прелестно:)
На този свят не е лесно да си чувствена личност, но заради мигове като тези, които инспирират подобни произведения си струва да се преглътнат много страдания...

...контраста с "Единственото общо"

всъщност няма нищо общо :]

Да, Юлиане, когато усещаш по-силно света и хубавото, и лошото са по-силни. И макар че опнякога си блъскма главата в стената, че съм толкова чувствителна, има едно малки моменти, които с мега силното си усещане за детайл превръщам в многоцветни светещи оргазми, избухване на хормоните на щастие, тотално потапяне и сливане с цялата красота на света. Туй хубаво, нал? :))
Auslander, контрастът е в това, че единственото общо е единствено и обобщаващо (симптоматично) за връзките ми с повечето мъже. А между "мен" и "теб" е заключена плътна, наситена вселена. Свети:))

Тая снимка ти е по-хубава от предишната :)

благодаря. и аз си я харесва много. правена е на океана - пресечна точка на вятъра, косите ми, залеза и морето. Ей че хубаво!

как става тая работа дето си била в него ако може да поясниш? дилдо-милдо, страп-он, това-онова?

ах вие лоши анонимни. с пръстче, мой човек. Не ми се обяснява за духовно отваряне, проникване в един смисъл който не може да ти е ясен, ако сред всичко прочетено си бил само анално подразнен:)

"Анално подразнен" bxaxaaxxa

ващам се на бас, че пръстът ти не е миришел особено поетично след това.

Колко е жалко, когато възвишената романтика и духовност се сблъскват с простотията и духовната нищета. Получава се нещо като експлозия, но романтиката ще оцелее в сърцата на хората, а простотията никой няма да я помни.