Прочетен: 20641 Коментари: 36 Гласове:
Последна промяна: 11.10.2007 16:42
Много ме дразнеше. Ама много. Всяка сутрин в продължение на година искаше да минаваме по точно определен път към работа. Всъщост, трябваше да минаваме по точно определен път където и да отиваме. Това била неговата улица. Точно по този тротоар трябвало да вървим. И точно тук - да свием. Исках, милиони пъти исках да заложа някой капан по въжето което е опънал между рутината и ината и да загуби баланс. Разбира се, не го направих. А влязох в коловоза.
Една сутрин вървя сама към работата. По същата улица, която всъщност мразя, но съм забравила. Разбира се, случайно или не, самата аз съм се отдала на навика, защото се спъвам в нещо, което дотогава не е било там и падам - пред вратата на някакъв хостел. Отвътре се спускат да ми помагат. Запознавам се с младежа, да, ок съм, ще те заведа до там.
По пътя си говорим за музика. Cinametic Orchestra, Tom McRae, Radiohead, Bright Eyes. Тази вечер има Остава. Разбираме се да го водя, защото така или иначе ще съм там. След концерта не искам да се разделяме.
И вместо по краткия път от Backstage към Попа, решавам да направя туристическа обиколка през жълтите павета. Първо минаваме през университета. С осветлението и протестния трансперант , който той се опитва да чете на кирилица. През нощта целият булевард е пуст.
Вървим по средата на улицата. Минавала съм тук стотици пъти и най-вероятно, не бих забелязала ако някой ден паветата са били розови вместо жълти. Сега обаче сме спрели времето. Градът е наша собственост, той ме нарича "българска принцеса", аз му заповядвам да лае хванат за опашката на коня. И той опитва.
После - парламента, галерията, театъра, военния клуб, фонана, партийния дом, президентството, статуята на София, лъвовете, славейков, попа, НДК... 3 часа през нощта. Най-употребяваната дума в екскурзоводския ми монолог е "национален".
За първи път ми се струва, че София наистина е красива. Толкова красива, колкото мръсна, пренаселена, грозна и противоречива.
На следващия ден хващаме такси. Пътят е ужасен, с много дупки и таксиджията използва случая да каже с интонацията на псувня "европейска столица". Мразя някой да говори с насмешка за София, мразя да я сравняват с други централноевропейски градове.
София не е европейска столица.
София е онзи град, който са били европейските столици преди много време, онзи бохемски град, в който няма значение дали е сряда или събота вечер.
Онзи град, който никога не спи, в който имаш поне три малки магазинчета за хранителни стоки в квартала, от които поне едно е денононощно.
София е градът, в който можеш да избираш между 7 постановки всяка вечер.
Където няма поп-музика и всички добри музиканти свирят в няколко клуба в центъра.
София е мястото, където в цели три кина можеш винаги да гледаш стар филм на цената на един сандвич.
София е мястото, в което, тръгвайки от работа, мога да видя как стар циганин тропа по ламарина, докато малки циганчета и циганки играят кючек срещу него, на улицата, и да си представям, че това е нещо като малката Хавана.
Мога минути след това да съм в Художествената галерия. Или в някой бар, където знам, че пие любимият ми писател. Пие много. Като всички останали.
София е градът, в който са писали Хемингуей, Капоти и Хенри Милър. Наоколо се навъртат проститутки, а баровете са пълни с красиви евтини жени. Ако попаднеш на подходящото място и прескочиш културния трап, може да танцуваш по масите или да изпълниш скъпия ритуал „мятане на бели салфетки във въздуха“. Тук винаги има free fuck – момичета, които чакат да ги почерпиш и момчета, които са винаги готови да ти купят една водка с кола и „без задължения“.
София е единственият град, в който почти всяка кооперация в центъра има тих вътрешен двор със зеленина като оазис.
В София все още хората не си заключват колите докато са вътре.
В София има място за всички хора, приютява всеки в топлата си прегръдка. Студентите - в техния малък мизерен град, останалите с милионите им коли - в крайните квартали и по централните улици.
Не искам да живея другаде. Не искам да живея в подреден малък град с алеи за велосипедисти, без чудовищен трафик. Не искам да е подредено, законно и спокойно. Искам пияници под прозореца и не ми пука, че всеки с по-хубава кола от моята си мисли, че има предимство. Харесва ми да знам как точно с три движения на волана да избегна чудовищните трапове по улицата, на която живея. Харесва ми, когато разказвам от поляната над нощна София градски легенди, чужденците да си мислят, че е филм. Филм е. София е филм.
И не искам финални надписи...
Текстът е публикуван в сп. Freestyle
11.10.2007 17:22
защото ме усмихна, въпреки че мразя този град (вярно, от 1 година живея тук, но все пак предпочитам малкото уютно Благоевград-че).
Поздрави,
Ivailo
11.10.2007 22:31
Недялко
12.10.2007 07:44
12.10.2007 08:18
Сега трябва да се ровя, щото нали ти чета блога от има-няма 1 месец :D
Ivailo
12.10.2007 17:32
12.10.2007 18:25
Между другото, как да няма поп – всичките тези Крумовци, Марии Илиеви, Светли Иванови, Мировци от Каризма т.н. прочее лигоч какво са?
12.10.2007 20:07
Всички знаем минусите на града.
13.10.2007 15:21
Амстердам, Лондон, Париж, Берлин, Залцбург има много хубави градове. Но какво да правим ние там? Аз лично не мисля, че там има място за мен, което да ми дава това, което ми е важно:)) Тук е моето място, ако изобщо има такова за циганина по душа(каквато мисля, че съм). И ако изобщо имам сантимент към място, то е тук. Тук ще се връщам.
Между другото поп означава нещо което се продава освен че е популярно. Тук да правиш музика е хоби.
29.11.2007 09:04
2. По съвпадение в края на май заснех един филм с подобна гледна точка за София. От вчера си и сайт (www.sofiavideoguide.com). Премиерата му е на първи декември в Дома на киното. Мога ли да използвам някакви части от твоя текст за тумба-лумбата по премиерите срещу две покани за Дома на киното?
Никола Бошнаков - режисьор на филма
bidonfilm@gmail.com
04.12.2007 18:35
Просто София е магия, ако и самият ти си вълшебник.
Aozora
06.01.2008 19:34
10.02.2008 16:46
10.02.2008 16:52
рейс 64, 85 и 120. Както си пеех: 120 към Хладилника лети...
24 СОУ, с моите приятели на оградата, под дърветата, които сега отсякоха...
Помня как с един от двамата ми най-добри приятели строяхме кучешки къщички в Стефан Караджа. Не толкова отдавна - 1998-2001 беше този период.
Хладилника - Зоологическата - животните
22.06.2008 22:52
06.01.2009 15:10
08.01.2009 22:11
За мен София е градът с педофилите на свобода.
Едва ли ще му хареса.
Иначе - мерси за похвалните думи, а колкото до това, че ще откачам още - дай боже, че нещо много съм станала обикновена напоследък.
Иначе да - София може да бъде и доста гнусна. Текстът пе писан прди 2 години. От тогава... бе да кажем, че паркирам малко по-трудно пред нас, по-бавно стигам на работа и повече мирише в градския, когато го ползвам.
Но въпреки това - София си е нашият град. На който не му харесва да пробва малък град - тихо, спокойно, хармонично, особено ако не си безработен е чудно място за отглеждане на деца.
23.10.2009 04:04
30.12.2009 00:21
Mnogo se obqsnqwash i ebawash majkata na t'wa, koeto si se opitala da naprawish(napishesh), wypreki, che ne bi mogla...
02.12.2012 23:04