Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Постинг
05.10.2007 16:45 - Там, тогава
Автор: felixkotkov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 9689 Коментари: 28 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image На Бъни

Гаргите на гарата крякат, а влакът закъснява с 48 минути. Гонят ме от масата на кафенето, защото съм си купила горещ шоколад от другата лавка (лавките са 3, с по две маси и първо трябва да си избереш маса, след това – лавка, иначе те гонят).

Бавно, с горещия шоколад, се занасям към чакалнята. Вместо да седна на маса с някой от пияниците вън, предпочитам компанията на просяците вътре.

Изведнъж гаргите млъкват и изчезват. Става тихо. Не мога да си обясня как се изнесоха за части от секундата, сигурно имат програма, по която грачат на различно място в различни часове...

Имам нужда от обяснения. И обичам да ги давам...

Сигурно съм единственият човек, който е достатъчно тъп, за да живее в София и да идва на зъболекар в този малък град. Естествено, и за това си има обяснение. Но няма на кого да го дам..

Вместо това провеждам информативно-непринуден разговор с единия от скитниците в чакалнята. Може би не е скитник. Може би градските ми очи вече не различават беден селянин от скитник.

Жена е, всъщност. Полегнала е на дървената пейка върху два плика, от които се носи гадна миризма.

Пита ме “Четвъртък или петък е?”. Четвъртък. “А какво пиеш, кафе ли?”. Не, шоколад. Искаш ли? “Искам”. Подарявам й го. И без това не трябва нищо да слагам в устата си. Лекарството е още меко и мирише на камфор. Половината ми лице е парализирано от упойката...

Другият човек в чакалнята се размърдва. Мъж е,  дреме седнал. Бълнува “Ваню, Ваню”. Аз пиша. Имам чувствтото, че подреждам пиеса и когато стигна до някой от героите, той оживява.

Компанията се увеличава. Аз седя срещу таблото с разписанието, мъжът бълнува, жената пие горещ шоколад, влакът закъснява с 48 минути.

Изведнъж момиче се приближава от другия край на чакалнята:

- За първи път виждам котка да пее! ЗА ПЪРВИ ПЪТ ВИЖДАМ КОТКА ДА ПЕЕ!!!

Подпира се на тефтера ми, приближава се до лицето ми и аз инстинктивно се притискам плътно до мръсната дървена пейка. Изстрелва:

-Дай една цигара!

Давам. Пита ме по-спокойно: “Виждала ли си котка да пее?”. Не, не съм. “Е*а си майката” - измрънква и излиза.

След малко я последвам. Опитвам да пуша. Не чувствам едната половина на лицето си и когато захапвам цигарата, димът се разпилява. Опитвам да стисна устни и да дръпна. Не става. Безчувствени са.

Ха! - мисля си – сега съм лоша мишена за всички добри целувачи от този град...

Тук се целувах за втори път. Първият беше в една далечна страна с руска изгряваща тийн-поп-звезда.

Тук се целунах за втори път. Тук за първи път стигнах втора база. С един приятел. Бях препушила, повръщах, след това – слънчоглед и билярд. Те бяха компания скейтъри, а аз имах обица на долната устна.

Бях единственото момиче, което движи с тях. За около 2 седмици всяко лято. В този град компаниите са или само момичешки, или само момчешки.

Та, повръщала бях за първи път от цигари, но онази вечер пак пушех, пиехме бира в парка, до езерото, където е сниман клипът на най-зловещо безсмислената песен в историята на българската поп-музика.

Целувахме се с него, така, приятелски и той ми бъркаше под блузката. В този град "втора база" не се счита за голям успех. На два метра друга девойка правеше свирка на приятеля му. По-късно забременя, май абортира, нещо такова ми се върти в главата. Девойката, не приятелят.

Така или иначе, тогава си мислех, че и втора база му е много. Защото сме приятели. А и той имаше криви зъби. Аз също – още тогава си правех зъбите тук. Всъщност, покрай това се запознахме – в кабинета на вуйчо ми.

После случайно го срещнах в центъра. С приятелите му. Пушихме трева, а аз ги очаровах, като говорех като циганка. Това беше “Очарователният номер”. Освен това се обличах като извънземно и носех обици тук-таме и много пръстени. Четях Уелш. Тъкмо бях гледала “Хлапета” за първи път. И говорех на “копеле”.

В този град да четеш Уелш, да говориш на копеле и да изглеждаш така, беше необикновено. Затова се намерихме с пичовете.

Играехме хек, те караха бордове, а аз се смеех как се потят само по задниците и панталоните им са мокри, все едно са се изпуснали.

Рисуваха и графити – между гарите. Понякога бомбеха някоя щора на магазин в центъра нощем. И ме учеха да бягам бързо с дюзи в ръце.

Веднъж седяхме на пейките в центъра и един от местните дилъри ни взе всичките пари. На следващия ден пак седяхме там, ситуацията се повтори, но пари нямахме. Бяхме ги скрили в гащите си. След това обаче моят приятел не ги намери. Много груби шеги отнесе. Мисля, че тогава ми стана симпатичен...

В този град няма кой знае какво да се прави. Понякога ходеха на “нощно спасяване на принцеси” в една зала за игри. През деня караха. Вечер се събирахме в една дупка с тежка музика, леки наркотици, табелки със смешни имена на стените и билярд. И понякога с него се целувахме.

Обещахме си да се оженим, ако не си изправим зъбите и останем грозни. Неговите и сега са криви. Една нощ го хванали да драска някаква витрина и съвсем ги изкривили.

Веднъж реши да ме разведе из града. Качихме се в един тролей и обикаляхме под неодобрителния поглед на лелката с билетчетата.

Не знам какво не одобряваше – моята къса коса на бодлички, неговите расти, обиците ми, неговите флешове, смъкнатите паталони или смелите ни тийн-целувки, при които се стремиш да оближеш гърлото на другия... Сигурно всичко това.

Върнахме се в центъра, пак отидохме до езерото и на шега се басирахме, че ни стиска да се съблечем чисто голи. Застанахме един срещу друг и дреха по дреха едновременно спечелихме баса.

На езерото, голи в една лятна вечер, от разстояние се гледахме в очите. Той се усмихваше. Тийнейджъри в курс по анатомия. След това се облякохме. На другия ден си тръгнах.

Оттогава сме се виждали няколко пъти.

Той учеше анимация, стана шампион по хек, после май монтираше дограми.

Винаги, когато идва в София, ми се обажда. Аз не му се обадих днес. Влакът идва.




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Nice:)
05.10.2007 17:14
Това беше мн лично.. Върна ме в един подобен град ... беше приятно да чета - спомените са нещо хубаво:)
цитирай
2. metmaya - Върнах се далеч назад - при моите ...
05.10.2007 17:37
Върнах се далеч назад - при моите гари, влакове и малки градчета. Много ми беше приятно да прочета написаното от Вас и да си спомня отдавна миналосвършените времена.
цитирай
3. анонимен - from longjohn
05.10.2007 17:39
Ти наистина правиш така, че на човек да му е приятно да чете между редовете с новините. Трудно се изразява с думи задоволството ми от твоите писания, за сметка на това усещането е прекрасно...продължавай да ме радваш (колкото и егоистично да звучи)!
цитирай
4. анонимен - Х
05.10.2007 19:09
Хубаво написано.
Ама кой е този град ве?
цитирай
5. dexter - :)
05.10.2007 20:36
Браво еЛ... незнам кой е града ама всеки ще познае своето си местенце и своите си първи неща в историята.
цитирай
6. анонимен - spr
05.10.2007 20:36
mn gotino napisano i sigurno vdahnovqva vseki koito go pro4ete! Spr E! BRAVO!!! :)
цитирай
7. trapped - тва беше добро, четох го с интерес. ...
05.10.2007 21:06
тва беше добро, четох го с интерес.:)
и аз днес бях на зъболекар. в момента фъфля, щото устата ми претърпя своего рода апокалипсис сега, а в мен остана само "the horror... the horror...".
а що чак там ходиш на зъбар? заради вуйчото?
цитирай
8. анонимен - Много добро
05.10.2007 21:58
Евала!
цитирай
9. анонимен - ((
05.10.2007 22:15
Има един филм,доста стар,но много хубав-КОСА,твоят пост може да бъде сценарий на нова версия за филма.Прекланям ти се.
цитирай
10. vencislavomtatsat - Беше ми много приятно да чета пос...
05.10.2007 22:31
Беше ми много приятно да чета постинга - върнах се в студентските години, когато постоянно ми се налагаше да чакам по гари и да пътувам с влакове - така една нощ не успях да хвана връзката поради закъснение на влака и ми се наложи да дремя с клошарите на гарата до сутринта. Вече бе зима и Снежната кралица си правеше ревю в оскотялата гара, докато ние треперехме от студ и мислите ни се превръщаха в ледени шушулки. По пътя /"По пътя", Дж. Керуак :-)/ срещаш такива образи, които биха могли да напълнят няколко романа на Гогол и Достоевски...Понякога в тия пътувания времето добиваше аксиоматични параметри - а понякога те се превръщаха в някакво прекрасно пътуване извън времето - сред безкрайни поля от зеленина и сред приказни и отразяващи слънцето слънчогледи.
Благодаря ти още веднъж за удоволствието от четенето - бъди жива и здрава - продължавай да ни радваш!
цитирай
11. neanonimen - &
05.10.2007 22:40
Sigurno nqma znatcenie no mislq tce tozi grad e St. Zagora,a ti, ti si genialna,razkazwaj oshte ...
цитирай
12. анонимен - Защо си била на гарата отново? ...
06.10.2007 07:59
Защо си била на гарата отново?
Защото ти липсват тези преживявания или защото искаш да си докажеш, че си завършила един етап от живота си?
И аз като че ли разпознавам гара Стара Загора. Преди повече от 10 години и аз висях по нощите там, защото пътувах от Ямбол за Русе 1 път в месеца, но за съжаление не можах да изпитам емоции подобни на твоите. За сметка на това там се опита да ме свали един гей( :) (всеки с късмета си!)).
Направи ми впечатление, че имаш страхотно обоняние, преживяваш всичко по миризмите, като кучетата. Направо, твоите емоции са свързани на късо с носа ти!
Ако пък разсъждавам логично, един пушач не би трябвало да има такива способности, кой знай?
Успех!
цитирай
13. анонимен - хехе
06.10.2007 14:56
Скакаландия 4ева :>
цитирай
14. анонимен - просяк е материално положение ...
06.10.2007 18:32
просяк е материално положение
прошляк - състояние на духа.
цитирай
15. aqualia - ВИЖДАЛА ЛИ СИ КОТКА ДА ПЕЕ?
06.10.2007 22:39
Имаш хубаво перо. Изумително вярно... Аз изкарах осем години по гарите...а там - всякакви изпълнения... Така ме "наказа" разпределението. Обаче събрах пъзела на пътуването към себе си по по-бавния начин. Шарено. Благодаря ти за реминисценцията!
цитирай
16. анонимен - Защо пишеш от свое име?!Много добре ...
07.10.2007 23:34
Защо пишеш от свое име?!Много добре знаеш,че не си преживяла подобно нещо.Даже 10% от написаното.Иначе звучи добре.Даже прилича на нещо литературно.Какво ти дава подобно писане?!Самочувствие?!Вече си възрастна.Научи се да криеш глупавите си фантазии.
цитирай
17. анонимен - :)
08.10.2007 08:53
Много благодаря.


брей, това е 700-ния коментар :)


Ivailo

п.п. Не четох ли някъде в някой друг постинг, че града е Перник?
цитирай
18. felixkotkov - М тайна:))))
08.10.2007 10:30
А на номер 16 специално ще му отвърна: Дневник на прелъстителя на Киркегор е написана от инвалид, който никога не е правил секс. Кант почти не е напускал дома си и Калининград. Робинзон Крузо е написано от човек, който никога не е напускал Англия.
Кога най-накрая ще се научите, че писането не е дневник?????? Че това, което претворяваш не е 100% реалността?
цитирай
19. felixkotkov - И още нещо
08.10.2007 10:32
бившият ми приятел така и не можа да преживее, че всички текстове, които пиша имат по малко фантазия в тях. Защото той самият беше лишен от нея. Ти лишен/а ли си? И кой по дяволите си ти, че да знаеш дали са се случили тези работи?
Случили са се. В моя тескт са се случили. Някои от тях също са се случили, но на някой друг. Други са се случили на мен.
Глупав, глупав човеко, ако не можеш да се насладиш на един текст само защото те човърка дали е истина, много те съжалявам.
цитирай
20. felixkotkov - Колкото до това, което е реално
08.10.2007 10:35
и се е случило за мен... сигурен ли си че искаш да го знаеш? И че можеш да го понесеш? Сигурно ме познаваш, след като толкова убедено отричаш. Е, ти сигурен ли си че искаш да знаеш колко по-ужасяващи неща, за които не знаеш са ми се случвали? Ай до гуша ми дойде от вас всезнайковци.

Благодаря на всички останали. Вие ми усмихнахте уикенда:))
цитирай
21. felixkotkov - Ха последно
08.10.2007 10:37
че чак сега се сетих за най-глупавото изречение на анонимния номер 16.

Да съм възрастна? Да крия фантазиите си??? Хахахахахаххахах .Чуй как се надсмивам над това. Ако ме познаваш, сигурно знаеш колко гръмогласно, сърдечно и открито се смея. Сега чуй този смях на съвета да крия фантазиите.
ХАХАХХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХХАХАХХААХАХ
цитирай
22. анонимен - ...
08.10.2007 15:41
На мен пък ми стана много тъжно, като го прочетох... сетих се за моята история с гара (далеч не толкова интересна и динамична), за всичките дни в които само съм чакала...
(вдъхнових се да напиша нещо в този дух)
... и за това, че си отиват не влакове, а гари.

Питая страхотно уважение към авторката, макар да нямам честта да я познавам.
цитирай
23. анонимен - longjohn's longest day
08.10.2007 21:18
Авторката, авторката, като пътник без билет почувствах се четейки ред след ред, като детски спомен, позабравен там усмихвам се без капка срам. Благодаря ти аз отново за мига в който усмихна ми се пак деня....:)
цитирай
24. анонимен - Хубаво
09.10.2007 09:57
Имаше нещо "магическо" докато го четях, много въвличащо, все едно го гледаш на филм.
цитирай
25. анонимен - Прочети ме...
09.10.2007 15:58
Отново те прочетох,и отново те харесах.
Краси
цитирай
26. venercheto - хей felixkotov. . не се връзвай на ...
10.10.2007 04:26
хей felixkotkov..

не се връзвай на глупавия анонимен, ама хич ;) на мен много ми хареса написаното- май за пръв път толкова ми харесва нещо твое. не че и преди не си писала хубаво, но това е нещо наистина невероятно добро!

поздравления от мен :) и не им се връзвай на анонимните. трябва да е много сиво без фантазия.. :D
цитирай
27. анонимен - Гарата
04.12.2007 19:45
не е място. Гарата е състояние на духа. Питайте японците, те ще Ви кажат. Когато дойдат да снимат документален филм в България, вторият им въпрос (след този за киселото мляко) е къде могат да снимат влак.
"Романтиката е сега в машините"
Aozora
цитирай
28. анонимен - За влаковете и.. гарите..
14.04.2009 22:08
Не знам как, но този разказ ме накара да настръхна..
Може би заради личното ми отношение към гарите, влаковете, линиите, изразения афинитет към обицте, растите, скейтърите, пристрастията към пейките.. Събрала си целият ми свят в горните няколко реда (:
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: felixkotkov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1707966
Постинги: 346
Коментари: 2128
Гласове: 5261