Единият начин да възприемаш тялото си е като куха, разлагаща се обвивка. Лишена от смисъл. И пълна със секрети. Гнусна, несъвършена, смешна. Обвивка за духа ти. Пълна с гной, урина, лайна, кръв, слуз, слюнка, затлачена, със запек, разтройство, пъпки, рани. Обвивка, която ти пречи да летиш, обвивка, която те спира дори да направиш опит за каквото и да било заради това, че е крехка, грозна, несъвършена.

Косми, нокти, мазни наптупвания, целулит - всичко расте без да искаш, без да го мислиш, сякаш си имa собствено мнение и няма намерение да го съобразява с теб, с твоите елементарни нужди. И ти го мразиш. Мразиш бричовете, шкембето, мустаците, члена си, гърдите, клепачите, пръстите на краката, особено най-грозния, който е разранен за пореден път от неудобни обувки. Мразиш задника си но всеки ден трябва да го докосваш. Превърнал си се  в това, което те тормози. То е част от теб, но не е теб самия.

Другият начин е да обожаваш тялото си. Да си обсебен от него. Като човек, който след няколко мига ще бъде убит да наблюдаваш перфектните движения на дланите си. Как рефлексите, малките неврони го карат да се подчинява. Да танцуваш и да чувстваш как се движи и се сливаш със света, как коленете ти и кръста ти, и ръцете изразяват музиката - нещо вродено. Как краката ти стъпват безпогрешно в неравноделен ритъм. Как то е по-добро от останалите тела, защото те слуша. Защото е красиво.

Можеш да потънеш в движението на другия, докато гол се разхожда из стаята. Да се възхищаваш на всички форми, да чувстваш съвършената машина, която никой човек не може да изобрети. Машина за наслада. Машина за болка и за удоволствие.

Да изследваш как болката може да бъде удоволствие и обратното. Да чувстваш сливанията на душата с тази обвивка. Когато те работят заедно. И ти си цялата хармония на природата, еманация на съвършенството, на одухотворената машина, наречена живот.
И двата начина са ок. Стига да ги чувстваш.

Напоследък се замислям дали материята всъщност е големият ни жокер към щастието. Във всичките си изражения. Не, не говоря за парите и добрата прахосмукачка. Говоря за тялото. Красотата при всички случаи е един от ключовете към удоволствието. Към доволството. Може да се употребява много добре, има хиляди предназначения. Липсата й също ги има.

Киро наскоро ми обясняваше, че ако една жена не е достатъчно красива, тя измисля други, компенсаторни начини да съблазнява. Затова хубавиците са глупави. Защото е нужно само да присъстват, за да ги забележат и пожелаят. Останалите трябва да се постараят повече. "Ти да си виждала яка мацка, която е духовита, с чувство за хумор, умна, забавна, голяма прелъстителка?"...

Имам приятел, който харесва криви жени. С по-дълги ръце, с къси крака, с несиметрични лица.. Последната го преби почти до смърт. Да те привлича очевидно злата и грозна жена...Струва ми се ужасно. Имам още един приятел, който пък харесва грозни дебели и ниски жени. Той самият е като стъклена кукла - светла, съвършена и крехка.

Аз вярвам в съществуването на гръцкото съвършенство - външно и вътрешно. Полубожествено. Винаги съм се стремяла и към двете..

Той ми казваше, че красивото тяло се познава само в тъмното. Докосването. Усещането. Енергията. Може би е прав. В тъмното съм "виждала" доста грозни тела. Но и толкова красиви, че усещанията ти сякаш превъртат в друго измерение на сетивност...

"Човек, който ще бъде убит и наблюдава перфектните движения на дланите си"-абсолютно по Джек Лондон, поздравления:)!
Успехи в преследването на древногръцкия идеал-само помни, че вътрешното се променя много по-трудно:)!

точно в такъв процес съм.. Опитвам се да примиря двете и да ги накарам да работят заедно:)
И да, по Джек Лондон е:) - преди да го изядат вълците, в гората...

мдам красотата найстина е път, по-лесният път.
Но аз съм срещала хора, на който не им пука особено и имат това което искат без да са кой знае колко красиви. Постоянно срещам и хора които външно са неприятни, но така те завладяват дъховно, че ти въобще и не се интересуваш от другото...вупрос на настроение май...
Порадната сладурска статия/така да я наречем/
Поздравчета ;) Tzveti 35to:)

Пичът си разглеждаше ръката, с която държеше факлата, която държеше споменатите вълци надалеч-култова сцена:).
А по темата, идеалите са идеали, точно зад асе стремим към тях и това е по-важно от самото постигане...в повечето случаи поне:).

Киро е тъпак , oдавна го подозирах. едно от доказателствата е, че го е казал на теб :)