Да бъде топло в къщи. Да се прибираш, докато аз тепърва започвам да готвя. Да си леко недоволен от това, че малката ми печка работи като дракон и в къщи е сауна. Да се съблека, за да те успокоя поне малко(хаха). Да вечеряме заедно.
Да ти пусна Time and Space на The Cinematic Orchestra. После да го слушаме 100 пъти и да мечтаем.  Да лежим на леглото ми и да чета. Докато ти плетеш поезия. Защото тя е закачена над леглото ми. И просто трябва да се пресегнеш, за да я сътвориш.
Да зяпам зад теб в монитора. Да прилижавам нос до косата ти. Да се глезя и въртя като котка в голямото легло. Да те гледам как се усмихваш докато мия чиниите и бърша пода.
Да си изберем песен ,която, когато и да чуем да танцуваме.
Да пушим като комини и да зъзнем на отворения прозорец докато се проветрява. Да ме притискаш до себе си.
Да ме омагьосва миризмата ти. Да ме побърква кожата ти. Да не търпя дрехите ти. Да сме голи.
Да бъде бавно. Да няма време. Да има докосване.
Да ти пея по цели нощи, докато съседите недоволстват. Да бъде сладка болка ако не те виждам повече от ден. Сутрин да танцувам, докато полусънен се вглеждаш в силуета ми и ти се струва, че имам истински криле.
Да галиш косата ми. Да не ти омръзва да я галиш и да виждаш как срещу светлината русото е ореол над всичко, което изживявам напоследък.
Да ме слушаш. Да слушаме тишината. Да заспивам посредата на филмите и да стискам ръката ти докато се опитваш да ме преместиш, за да си измиеш зъбите. 
Да съм с теб. Да си с мен. Да изживея всички клишета, които не съм имала. Искам да съм Росалинда за някой Игнасио.
Друг е въпросът, че да си сериозен не е куул. Хич даже.