Постинг
18.09.2007 10:41 -
Ето ме тук
Автор: felixkotkov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1837 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 18.09.2007 10:51
Прочетен: 1837 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 18.09.2007 10:51
Отново. Този път наистина.
Преосмислям. Това лято бях първо на Благоевградския фестивал. След това за малко на Евроарт. След това - на Варненско лято.
ПОследва музикалното пътуване - Exit, много тукашни концерти и фестивали.
Едно бързо море.
Пловдив и невероятното време с израелците.
Затворих кръга с последното изкуство - киното.
Седмицата беше може би най-хубавото ми преживяване това лято. Но за всяко друго мога да кажа същото.
На sound-workshop- а се научих на много неща. Гледах всичко в програмата - над 80 филма - български и от международната програма.
Прекарах адски много време с двама възхитителни и успели млади английкси режисьори. С един израелски. Един от Дания. Една чудесна мацка от Иран, която живее в Лондон и беше тук с един шокиращ документален филм.
Снимах с Янчо, Рая и Венци (нищо не значещи сами по себе си имена, но исках да ги напиша....). Филмът стана красив.
След това с Питър и Дейвид - цял ден снимки, после цяла нощ монтиране. Накрая ни се ревеше за сън, едва се държахме на краката. Добре, че филмчето спечели първа награда, иначе нямаше да си заслужава усилията.
Много познанства с много чудесни хора. Много партита. Много филми филми филми. Скоро мисля за домашен скрийнинг- повечето от хората там ми подариха филмите си на DVD. И за пътувания из Европа и до Израел (вече е твърда като едноседмична филия хляб идеята),.
Вчера беше първият ден на работа и депресията се изпари в момента, когатоси отворих пощата и се изсипаха мейли от цялата ни интернационална компания.
Слънцето грее, аз се опитвам да се чувствам щастлива и да не задълбавам в пълното щастие от последната седмица.
Тези дни ще се виждам с няколко от българските участници. И най-вероятно ще започна най-накрая да действам по моя си филм, който се тутка вече година...В рубриката кино съм писала за по-важните неща. Скоро и тук ще постна няколко линка към интервютата на любимите ми хора.
Животът е прекрасен. Вярвам.
Това е Дейвид. От Лондон
Това е Надав. ОТ Израел
Асгер. От Дания.
За интервютата - както обещах - после.
Преосмислям. Това лято бях първо на Благоевградския фестивал. След това за малко на Евроарт. След това - на Варненско лято.
ПОследва музикалното пътуване - Exit, много тукашни концерти и фестивали.
Едно бързо море.
Пловдив и невероятното време с израелците.
Затворих кръга с последното изкуство - киното.
Седмицата беше може би най-хубавото ми преживяване това лято. Но за всяко друго мога да кажа същото.
На sound-workshop- а се научих на много неща. Гледах всичко в програмата - над 80 филма - български и от международната програма.
Прекарах адски много време с двама възхитителни и успели млади английкси режисьори. С един израелски. Един от Дания. Една чудесна мацка от Иран, която живее в Лондон и беше тук с един шокиращ документален филм.
Снимах с Янчо, Рая и Венци (нищо не значещи сами по себе си имена, но исках да ги напиша....). Филмът стана красив.
След това с Питър и Дейвид - цял ден снимки, после цяла нощ монтиране. Накрая ни се ревеше за сън, едва се държахме на краката. Добре, че филмчето спечели първа награда, иначе нямаше да си заслужава усилията.
Много познанства с много чудесни хора. Много партита. Много филми филми филми. Скоро мисля за домашен скрийнинг- повечето от хората там ми подариха филмите си на DVD. И за пътувания из Европа и до Израел (вече е твърда като едноседмична филия хляб идеята),.
Вчера беше първият ден на работа и депресията се изпари в момента, когатоси отворих пощата и се изсипаха мейли от цялата ни интернационална компания.
Слънцето грее, аз се опитвам да се чувствам щастлива и да не задълбавам в пълното щастие от последната седмица.
Тези дни ще се виждам с няколко от българските участници. И най-вероятно ще започна най-накрая да действам по моя си филм, който се тутка вече година...В рубриката кино съм писала за по-важните неща. Скоро и тук ще постна няколко линка към интервютата на любимите ми хора.
Животът е прекрасен. Вярвам.
Това е Дейвид. От Лондон
Това е Надав. ОТ Израел
Асгер. От Дания.
За интервютата - както обещах - после.
Търсене
За този блог
Гласове: 5262
Блогрол