Напоследък все по-често ме няма.
Напълно се изпарих от мечтите на няколко важни човека.
Избледнях в мислите и спомените на сюрия мъже,
които обичам.
Смалих се до малка точица в кутията с желанията на други такива.
надявам се, че наистина материята не се губи
нито желанието,
нито присъствието, дори да е само в мислите.
Надявам се всичката забрава да се е преродила в мисли
някъде другаде. На едно място.
За да не изчезна напълно.

Иначе открих, че мога да седна на прозореца с крака на керемидите и да си сътворя балкон-покрив. Всъщност, откритието не беше мое, но се отплатих за него подобаващо. Не в смисъл, че бутнах човека, който пръв си метна стъпалата отвъд перваза. Просто го гостих с картофи и пиле. Нищо че не яде пиле хаха.

Дочитам няколко книги. Вчера се опитах да пиша, но ме тормозеше един кръвожаден тип. Тази сутрин обаче го смазах на стената. И си възвърнах варварски доброто настроение.

Откривам, че много обичам да подреждам. Вече около 6 пъти подредих у нас. Книгите. Борхес до Хесе или до Кортасар и Маркес? Бегбеде до Пелевин, или до Амели Нютомб? Не,  Амели до Киняр, нали са французи, ще се разбират като си говорят....

Подправките са в голяма красива кошница. Там мирише на всичко. Силно - от детството - филии с лютеница, пиле с къри, трева, кафе, канела, мляко, кокос, ванилия, шоколоад, и всякакви въшебства...

И сапуни, спа неща за мазане и за размазване, свещи, пръчки и всякакви такива.

Тази сутрин станах в 7.00 и пях с Рейдиохед. Имам вълшебна кафеварка. Нова е, само веднъж направих кафе. Но веднага се разбрахме. Казва се Лили. И може да прави хубави неща...

да знеш, че е задължително! Казвам ти го като човек, който е живял 10 години в общежитие и след това е сменил 9 квартири, 2 от които в чужбина, едната дори в САЩ...
Кремена

Убедена съм, че няма как да те няма, щом те има :))))))))
Особено, ако си шарена и ароматна като пълна кошница с подправки или като детството...
Усмивки!

...не си се изпарила :)

д.

освещаане. има само няколко неща още и ще направя. Надявам се да не съм изчезнала... Но по всичко личи, че доста от хората, с които допреди седмици бяхме заедно непрекъснато изведнъж ме забравиха. мен ме нараняват такива неща. Но такъв е животът - понякога нещата не са такив, каквито ги виждаме. Идват нови хора и всички мисли по норматив за мен може би са в техните глави
Владе, скоро у нас на купонче - нали знаеш.. аз казах и на банкера:))

че така се вдъхновяваш от обикновени неща и ги правиш .... необикновени :))) и никой не те е забравил, не ставай смешна... такива хора не се забравят - никога

Да, дори и да те забравят, поне си направила каквото зависи от теб...

харесва ли ти, че някакви хора пишат коментари?

ти не си ни в "мислите и спомените",ни в "мечтите" дори и на хората, които много си обичаш :)
Животът само сън е

Лодка под слънчево небе
сънливо движена напред
във вечер юлска

Три сгушени деца наблизо
с кокорени очи и цели в слух
доволни простичка история да чуят

Отдавна бледо е туй слънчево небе
Умира ехото дори на спомените
Скреж есенен погуби Юли

И пак преследва ме тя като дух
Алиса литнала под небеса
невидена от будните очи

И пак деца история да чуят
с кокорени очи и цели в слух
ще са се сгушили наблизо

във Чудозем са те
сънувайки прелитащите дни
мечтаейки докато лятото отмине

Завинаги се носят по потока
люлеейки се в златен блясък
Животът,не е ли само сън?
(Л.Карол)

а ти...ти пак ще литнеш в небесата житейски :) само да не е от прозорчето :)
Не се давай!
хехе..животът майче валс е..ра-та-та и в кръг,ра-та-та и пак се завъртаме :)
Кураж и усмивки!