Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930
Постинг
14.08.2007 14:50 - Volver
Автор: felixkotkov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3316 Коментари: 8 Гласове:
0

Последна промяна: 14.08.2007 14:51


Завърнах се. Свърши поредицата от номадски седмици. Сега се установявам. Вчера изкарах първата си истинска вечер и нощ в новата квартира.

За случая си купих хубаво червено вино и няколко вида сирена, като набързо видях сметката на едно средносполучливо бри. Допълних с белени домати с босилек и свещи. Подредих си мидичките във форма на морски спомен.

И тъкмо си мислех, че е много хубаво да си сам и да е тихо, пуснах си любимата компилация джаз и ме удари.  Самотата.

Hush now, don"t explain на Nina Simone просто изведнъж мина през мен като тежкотоварен влак. За малко си помисих, че се задушавам.

После потанцувах с всички изневери на света. Включително с личните си. опитах да пиша. Не се получи, а може и да се е получило, не го четох.

Вече няма пълен ескейп. Няма TV. Няма PC. Няма двубуквени оправдания да забравиш всичко, да не мислиш, да не четеш и да не твориш.
Самотата е малко тъжна и тежка, но истината е, че е единственият начин да чуеш себе си, собствения си вътрешен монолог, да изчистиш всичко, което натрупваш.

Да не забравяш.

Да не се самозаблуждаваш, че всичко е ок докато го игнорираш.

Ако слагаме негативните ситуации и спомени самов килера никога няма да усетим пълната лекота и красота в хола и гостната.
Затова сега леко принудително започвам почистването...

При всички случаи напоследък след като той замина си кривя лицето да се усмихвам и радвам на живота, опитвам да махам с ръка както той ме учеше, да бъда лека, да повярвам в живота, но единственото, което ми прави впечатление са клюмналите насред бял ден слънчогледи и пресъхнали рекички.

Но виждам и небето, облаците, които се целуват с хоризонта, вятъра, който разрошва нивите в косите ми и ми прошепва предстоящи приключения...

Всичко тече, всичко се променя, особено в мен - вода, която се опитва да заеме някаква форма....



Гласувай:
0



1. desify - ДК:..
14.08.2007 15:30
..Вода, която се опитва да излезе извън всякаква форма..?
цитирай
2. nait - Малко тъжно
14.08.2007 22:55
Но ти не тъгувай - всичко направено си заслужава
цитирай
3. анонимен - спирам бирата...
14.08.2007 23:05
Точно вчера се сетих за любим лаф - the only thing constant is change. Явно бирата води до нагъването на едни и същи мозъчни гънки в различните хора. Да не ти пука, ще свикнеш с новото свърталище много скоро :)

д.
цитирай
4. анонимен - Самотата е лукс, който не всеки може ...
15.08.2007 01:12
Самотата е лукс, който не всеки може да си позволи
цитирай
5. chilly - revolver
15.08.2007 19:18
revolver
цитирай
6. chilly - so why you`re trying to explain, ...
16.08.2007 10:36
so why you`re trying to explain, asshole?
цитирай
7. npocmak - не може то така
17.08.2007 07:43
от самосебеси миналото да се завръща!
само имало е нещо в това бри...
я косъм от умряла мишка, я цвръцчка от пъпка на крастава жаба...
изобщо не се учудвам - нихил суб соле новум!

важното е, че имаш верния поглед -
всичко тече, всичко се оттича... водата намира баланса

=]
цитирай
8. анонимен - и аз съм тук, но предпочитам бяло...
20.08.2007 19:44
вино. Сам си и когато си с друг. Сливането е само илюзия. Или само физическо. Другото е смао догадки...
Тук съм мила, и съм толкоооооооооова сама, колкот не бях преди седмица. Като те видя, ще ти кажа какво точно имам в предвид.
Кремена
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: felixkotkov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2436961
Постинги: 346
Коментари: 2128
Гласове: 5262