Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
03.08.2007 15:14 - Здрав болен пренася, или как се преместих на квартира за първи път в живота си
Автор: felixkotkov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 7052 Коментари: 22 Гласове:
0

Последна промяна: 03.08.2007 15:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image

Предполагам, че да се разболееш през лятото е също толкова тъпо, колкото да хванеш някоя срамна болест след като не правиш секс от месеци. Обаче и такива неща се случват – хващат се болести от тоалетната чиния и от топлата и приятна мараня.

От пет дни и аз така глупашки кашлюкам и имам мускулна треска на кръста от бухане, изхабих една гора дървета под формата на тоалетна хартия за хремата и се друсам с най-разни хапчета и отвари, докато останалите си пекат дупенцата на морето и пъшкат колко им е топло.

Всичко това най-вероятно щях да го преживея много по-добре, ако не трябваше с диагноза “негодна за нищо” да се пренеса за първи път в живота си на квартира.

Да, доста е тъпо на 22 да се преместиш, ако живееш в София и мама и татко те гледат като цветенце. Но предложението направо падна от небето, стори ми се, че става за ядене, защото блестеше като злато и аз опнах в морето до колене без никаква мисъл, че мога да затъна до шия в дългове. Защото се понесох на крилете на голямата си мечта да живея сама.

Един много любим човек ми беше обещал своята чудесна малка ергенска квартира в Лозенец, ако реши да се мести. И изневиделица взе, че го направи. За три дни трябваше да реша готова ли съм на такава стъпка, искам ли го наистина и да тегля горе-долу с вързани очи плюсове и минуси. Теглих, претеглях, накрая от толкова математически знаци съвсем се оплетох и следвайки сватбения съвет просто казах да. И с квартирата се взехме.

Срещах се с леля Мария – моята хазяйка (май всики хазяйки се казват леля Мария?). Тя не чува и затова непрекъснато говори. Спазарихме тока, водата, наема и други подобни и аз зачаках да “стегнат местенцето”.

Разбрахме се след 5 дни да се нанеса – тоест – на 1 август.

Добра дата, си викам, започвам нов живот, ще мога да да трещя, да водя разгулен живот, да чета на спокойствие, да пиша. Дотолкова се замечтах, че реших да похарча колкото е нужно, за да имам люлеещ се писателски стол и олд-скуул машина за писане. Заопаковах багажи, събрах си цялата библиотека, синтезатора, китарата, бижунца, козметики – бе направо от ергенска квартира щеше да стане нещо като фризьорско-козметична-музикална библиотека.

И зачаках с такова нетърпение датата, все едно от нея щеше да се излюпи пиленце.

Офертирах няколко приятели да дойдат да помагат – но само при условие, че са голи до кръста. Има добри хора, съгласиха се, аз вече си представям как чудесни мъже носят нагоре по стълбите розови кутии и точно когато мечтата ми беше най-близо, започна адът с кашлицата.

Събудих се един ден и се убедих че няма нужда от коремни преси – след 15 минути кашлица се бях стегнала като Митьо Крика след цял ден блъскане.

Отивам на работа и бухам, бухам, таксиджията със загрижен глас ми вика: “Момиченце, ще повръщаш ли” - “Не са ми това творческите планове” - викам, вадя поредна суха кърпичка и я правя мокра.

Идвам на работата и в един момент всичко ми светва. Стаята, която има 2 климатика и една врата всъщност заформя едни особени атмосферни течения, които се срещат и пият кафенце точно над моя стол. Което го превръща в бермудски триъгълник окончателно погълнал крехкото ми здравенце.

Духа климатикът въздух с температура -15є, а аз си седя по потниче. До тука беше. Изгониха ме, защото дори със слушалки и мега силен бас не можеха да се абстрахират от звуците на задушаваща се и умираща прахосмукачка с елементи на двигател на стар трабант.

Отивам си в къщи, поглеждам календара и какво да видя – утре е 1.

Ама аз съм здрава мацка. Обаждам се на единствения човек, който би понесъл да ме види в такъв вид и би посмял да ми се надсмее (от това имам нужда, че мокрите състрадателни погледи ми дойдоха в повече). Та викам му Мите, трябва спешно да дойдеш и да ми помогнеш. И той, както си боядисва стаята захвърля всичко и иде непуснал баданарката.

Носи младежа. Носи, ама здраво. Пешкири, чаршафи, книги, статив, торби, какво ли не. Първо от нас до колата, после – от колата – пеша до таванската ми квартира. Износи се докато ми домъкне всичките капризи. Накрая дори помогна на носачите, а които бях платила сума пари за пълна доставка, да качат новото ми легло до горе. Дори не го почерпих. Но се пожертвах и го оставих да пуши в колата докато аз се давя зад волана. А днес ще му готвя спагети...

И така се пренесох. След това напазарувах и ми побеляха русите коси от това колко е скъпо всичко. Сега у новото ми нас (почти като новото ми аз) има олио, захар и сол. Вчера си купих легенче, солнички и чинийки, гъби за миене и една метла, която да яхвам и да се пускам от моя таван в нощна София.

Никога не съм си мислила, че може да си купя четка за тоалетна. Или препарат за съдове. Никога не съм виждала всичките си книги подредени в библиотека, в която дори има още място. И всички дрешки в гардероб, който все още изглежда празен. И всички инструменти и музикална уредба с дискове в стая, в която има още място. Вълшебно е.

От миналия наемател наследих една средноголяма диско-топка, която виси от дървения таван, една голяма карта на Анкх-Морпорк и една грамота за литературна награда, която очевидно не значи много за него.

Всичко около мен е дървено и тихо, а когато се събудя виждам един красив старвремски покрив и короната на едно дърво зад него. И синьо небе. И кафето мирише на свобода. Аз живея сама. Кашлюк-Кашлюк!



Тагове:   квартира,   път,   как,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ianchefff - а, честито
03.08.2007 15:20
и да живей.
Само това със стола ми дойде малко вповече. Както и това с пишущата машина, ама щом те кефи, значи всичко е нарет.

Поздрави.
:))))))))))
цитирай
2. viovioi - ))
03.08.2007 15:34
Кафето мирише на свобода))Това ми хареса. И можеш да си ходиш и с дрехи и без дрехи.Абе супер е)))
цитирай
3. ady - Честито
03.08.2007 15:37
и да оздравяваш:)
цитирай
4. palitra - Наслаждавай се на свободата!!!
03.08.2007 15:41
Желая ти го от все сърце и тайничко ти завиждам!:-)И нека проблемите ти опират само до препаратите за съдове... :-)
цитирай
5. soho - Добре дошла
03.08.2007 15:49
в света на живеещите сами. Много е яко!
цитирай
6. pafka - свежо си го спретнала,
03.08.2007 15:59
честита ти свобода - тя си иска яко дупе ;)
цитирай
7. анонимен - uh batq
03.08.2007 16:05
a masaj4e iska6 li:))
цитирай
8. pach - Браво , браво ;-)!
03.08.2007 16:21
И не се отказвай заради разходите и тем подобни - цената на свободата ще ти се види висока , но това е положението . Ти си супер и знам че не си от плашливите , ама бъди готова!
Айде късмет!!! :-))))))))))))))))))))
p.s И оздравявай бързо !!!
цитирай
9. aseng - Ако можеш, води си бележки за първите седмици:).
03.08.2007 16:26
Може да ми влязат в работа след това:).
Както и да е, честито преместване и късмет на новото място:)!
цитирай
10. анонимен - :D
03.08.2007 16:31
След кратка сметка изчислих колко човека (минимум) безразсъдно си заразила с коварния вирус: таксиметров шофьор (да речем, че той по презумпция го заслужава), близкостоящи колеги (предполага се напълно невинни в случая), милата нищонеподозираща леля Мария (с отслабена от възрастта имунна защита), жертвоготовния Мите и куп продавачки.
Дано накрая се смилиш и не организираш тия дни многолюдно парти в новата квартира!
цитирай
11. sehera - ами радвай си се на самостоятелността, греби ...
03.08.2007 19:37
ами радвай си се на самостоятелността, греби с пълни шепи, щото на 22 така трябва.
успех.))
цитирай
12. kassandra - ЧЕСТИТО!!! Честита нова свобода ...
03.08.2007 19:38
ЧЕСТИТО!!!
Честита нова свобода и ново жилище!!
:))
цитирай
13. balaban - И при мен се въртят такива идеи, та да ...
03.08.2007 20:24
И при мен се въртят такива идеи, та да те питам как вървят наемите при баба Мария и себеподобните и женици от бранша?
цитирай
14. finder - нужна крачка
04.08.2007 01:56
Нужна крачка за да си докажеш че си парче мая и то голямо както казва Вълка Ларсен и Джек Лондон :-)
цитирай
15. marty - Свободата Санчо...
04.08.2007 15:54
Много свежо си го написала.
Браво.
И оздравявай -
може и с купон послучай Свободата.
Тя няма цена, според мен.
Тя заслужава всичко.
цитирай
16. nait - :)
05.08.2007 00:59
Наистина си права - най-хубаво е първото отделяне от дома. Живееш сам, стискаш си пастата за зъби както искаш, не спускаш седалката на тоалетната чиния (оп, това не се отнася за теб:)), държиш чисто или не пипваш с дни, според настроението си... Да, прекрасно е. И най-хубавото чувство е, че си свободен. После омръзва...
цитирай
17. анонимен - Сега заради твоите капризи
08.08.2007 09:03
един амбициозан, млад провинциалист ще остане без квартира.
цитирай
18. анонимен - жаба блогерица
08.08.2007 14:11
днешните хазайки обаче не удват с каничка кафе, а питат само за наема :)
цитирай
19. анонимен - а ве, хора, кви ги пишете...
12.08.2007 00:16
тук, без никакво накисване, се организира освещаване на тиха дървена квартирака, с фейсконтрол отпред! в смисъл, да стоят долу пред входа яките момченца и който мернат да го натирят нагоре по стълбите, без да се интересуват, че пеел в хора и имал да готви поправителна сесия.
Баба Мария своевременно и любезно се предупреждава, че Освалдо Риос, ще идва пак да види Елена и може да е малко шумно, но на сутринта лично ще мине с каничка кафе, да й се разпише на тапета...

npocmak
цитирай
20. анонимен - bravo
12.08.2007 04:37
tova e 4udesno sega moje6 da napravi6 kato staria kozel v predstavlenieto na MARIUS.(zavurti pokazaleca si )i se naslajdavai na novata stara disko-topka.
цитирай
21. анонимен - дори и да не издържиш...
20.08.2007 19:53
ще помниш тези мигове цял живот! Но защо мамините синчета не се сещат да са толкова смели и независими, атрябва ние да ги поемаме направо от майките им, когато станат на 30 и да продължим да ги дундуркаме. Ти поне ще се научиш как да бъдеш истинска жена! Исринските мъже, обаче, ... изчезващ вид!
Кремена
цитирай
22. chilly - тоя последния коментар е златен...
22.08.2007 11:15
тоя последния коментар е златен
направо ме изкърти
кремена, ти си изгубена душа за тоя свят
между другото никой не те бие по главата да взимаш на отглеждане мъжете, които до този момент са били на отхранване при мама.
може би твой тип са мъже като дядо ти сантино корлеоне или тузарчето от "сексът и градът" м?
я не се излагай и изчезвай да ми переш гащите, че майка ми я няма сега.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: felixkotkov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2428215
Постинги: 346
Коментари: 2128
Гласове: 5262