Втория ден на Exit беше доста по-забавен от първия. Може би заради това се мотах толкова време преди да продължа разказа.. А и от мързел.

Станахме към 12 и се отправихме към града.

Прекосихме красивия мост, минахме покрай голямата катедрала, гарнирана със десетки различно оцветени крави и се шмугнахме в малките улички на центъра в търсене на перфектното място.

Аз вече се побърквах при мисълта за кафе, качихме се на една чудесна тераса и се започнаха проблемите.

Вече убедена, че мога да се оправя с езика, си поръчвам дълго, слабо и блудкаво кафе. Ама слабо, викам, нали? Да! И.. сметана, крийм, разбираш? Не - ми вика сервитьорчето и ми се хили все едно съм си разляла нещо на косата. Кафето, викам с какво го поднасяте, не мляко ами.. гъсто мляко... нали? Да! - усмихва се той и ми носи някакво мега гадно капучино..

Ужас. А на шейка на едната мацка на масата има сметана. какво е това викам и промушвам сметаната със сламка победоносно. Шлака - отговаря. Такова искам, слабо, блудкаво кафе със шлака!

Носи ми бананов шейк. Искам да се гръмна. Само кафееее кафеее искам.. Разбира ме. Донесе. Вярно късо и силно кафе, ама поне беше кафе..

След това с Момчил се разхождаме из града дълго, дълго. Той ми разказва за Китай, минаваме покрай  Сръбската Академия на Науките и Умностите и умираме от смях.

След това виждам една малка книжарничка

Ейнц, си казвам, както чета "Нощта на оракула" на Остър, сега и аз ще си купя вълшебна португалска тетрадка. И си купих.. Не знам дали е вълшебна. Още не съм писала. Едно е сигурно - розова е...

После намерихме един чудесен малък ресторант. И се любувахме на сградите...

Нови Сад е малък градец, смесица между Кьолн (катедралата), малко от старите западни градове като Виена или Залцбург, и по много като Варна или Бургас...

След това пристигат Тодор и Илиян. Развеждам ги наоколо, пращам ги да си снимат за телевизията, и си лягам...

Вечерта е най-чудесното и силно музикално преживяване за мен на фестивала. Последвано от най-якото афтърпарти в споменатия бар...

Започнахме със CCS. Мацките са забавни, нямат кой-знае колко фенове, та затова почти без проблеми се забихме на 1 ред и изчакахме да свършат. След това излязоха Бисти. Пълна лудница. Ето какво написахме с колегите са концерта им:

Точно в 00:00 на сцената се появява гуруто на грамофоните Mix Master Mike, а след него изскачат Mike D, Adrock и MCA, както и задължителните Money Mark (кийборд) и Алфредо Ортиз (перкусии, барабани).

От хип хоп до инструменталните джаз заигравки в последния им албум “The Mixed Up” и солидна доза китари от пънк периода, Beastiе Boys показаха, че не случайно са номер 1. Ако си мислите, че тези момчета могат да държат само микрофони, много се лъжете.

Mike D се оказа страшен барабанист, Adrock - виртуозен китарист, а MCA демонстрира умения на бас и контрабас.

Като за хип хоп банда, Beastie свириха 80% от времето наживо и не пренебрегнаха нито един период от безумно шантавата си история. Парчета от първото им демо до последния албум накараха хората да си мислят, че са на концерт на няколко банди едновременно.

"Brass Monkey", "No Sleep Till Brooklyn", "So What"cha Want", "Jimmy James", "Sure Shot", "Root Down", "Intergalactic", "Body Movin"", "Remote Control", "3 MCs And 1 DJ","Ch-Check It Out" и задължителната последна "Sabotage" са само част от нещата, които караха тълпата да се върти, като плоча в ръцете на Mix Master Mike.

За нас двучасовият лайф бе достатъчен, за да ни изтощи напълно, но приятно заредените от емоции и други нелегални външи фактори фенове, продължиха под звуците на Danny Tenaglia, на Dance Arena дори след изгрев слънце.

Последва лудото продължение в бара. С Кирето сваляме мацки. Не че ни трябват, просто се пробваме. Всъщнност, всичко се започна от една шапка, която си хареса и реши да направи трампа - мен ме дарява на един пич от Белфаст, а той му дава шапката. Офертира го Киро, ама нищо не става.

Оня не ще. Вика:  ар ю крейзи. лук хау бютифъл ши из. Тейк хър, ши дъзънт спийк инглиш!

Аз се усмихвам все едно наистина нищо не стоплям и си мисля, че Киро му говори да ми земе една водка безплатно. Говорят си за мен, Кирето реди бесни оферти, а през това време един от компанията, с която пътувахме към България идва и ми казва че ако се забия с тоя смотльо ще ми счупи носа.

Е добре, викам, искам си цял носа. Казвам с няй-перфектната дикция "Акшъли, мен, ай ду спийк инглиш" и си тръгвам. По пътя към масата фискирам (долкото мога) останалата част от приятелската компания на вратата, помагам им да минат през вратата и през охраната, която не пуска никого и партито започва...

Киро прави още няколко опита да ме продаде - за 100 евро, или за шапка, после на едни лесбийки, после да ме размени за мацката на един пич.. Не връзват. Много убава им се виждам, явно, а аз самата от смях до сълзи нищо не виждам..

Накрая Киро се отчая. Половин час крещя, че няма да си тръгне докато не се напием. Е, напихме се. След това си спомням точно три кадъра, които се сменят бързо в стил "Реквием за една мечта" или някой от филммите на Гай Ричи.

Реплика: Киро: Момчета, продавам Елена за 5 долара.

Кадър: Киро взима 5 долара

Кадър: Киро и Момчил се измъкват от далечния вход на заведението.

До тука бях. Прелъстена и продадена - в чужда държава. Разбира се, новите ми собственици се отнесоха добре с мен, продължихме да си пием, след това със същият младеж, който ми закупи млекце в бензиностанцията се черпихме водки и накрая се съгласи да ме изпрати до квартирата.

Вървим с него до там, ама мнооого внимателно, за да не падна. Той ми говори едни врели-некипели, и аз го ментя здраво. Скритият ми коз е, че помня всичко, дума по дума когато се наспя. Та интересни лъжи си наисмисли Иво..

Оправдан е обаче. Защото когато стигнахме до квартирата се оказа, че, за да вляза трябва да прескоча 2-метрова ограда, да мина през прозорци  и след това - през външна врата. А единственото, което можех, е да ходя в приблизително права линия.

Тогава същият онзи младеж се потупа като Супермен по гърдите (или поне така ми се стори), скокна като Спайдърмен през оградата и се загуби зад ъгъла на сградата.

А пред мен някакъв ми вика "А, Елена хай!" Хелоу, май мен, му викам. Хау ду ю ноу май нейм???

Ми вика, йор бойфренд трайд ту сел ю фор хъндред юро.

Не мъ продаде, викам. Инфлацията си каза думата, извън срок на годност съм и май ми се повръща, млади момко. Така че - айде по пътя, че съм пратила новия сводник да са праи на супер герой.

През това време Иво дойде и ме спаси. Легнах си в чуждо легло, но не беше фатално. Той се прибра също невредим.

След 3 часа се събудих още леко пияна, но в чудесно настоение и кондиция. Започна ден 3, в който изучавам нравите на хората в кемпа, гъделичкам някои от тях по стъпалата, които се подават от палатките и се возя на кораб.

Снууп, Лорин Хил и Бейсмънт Джакс. В тоз постинг няма латиница....

Приятелите казаха, че тоя EXIT бил най-злият до сега. Аз ходих по-лани.

за мен най-добрият, щото първи. Извинете за многословността, но това ще ми е единственият ресор за спомняне занапред. И за грешките - мързи ме да ги поправям.

Пак съжалявам, че е чаршаф..

..и благодаря, че сподели. Аз си останах само с едно маждукащо желание за Стоунс, РХЧП, и тоз Екзит :)

дет се вика....хвала ;)

Следва Sziget 8 - 16.08. - купона е жесток. Само дето излиза доста по-солено, но уверявам ви - заслужава си...

малей и като се развика....11 пъти вика.Можеше да закръглиш поне фиестата от викане...))))Дейййй)))

Да, имам няколко паразити, които си пренасям и в писането...
Знам че дразнят като грапавина по яйце, но точно в този блог рядко ме интересува дали има подобни грапавини. Всъщност, май предпочитам несъвършенството.
С извинения към естетите - тук човек и викам ги има доста. И правописни грешки допуснати по невнимание и непоправени поради мързел:))
Но пък то някак е по-ситинско. Ето, признавам - не съм съвършена:))

хахах - ето и нова дума. Ще означава.... сит от истина. Ето, да измислим езика така, както клавиатурата се е подхлъзнала в ръцете ни:)

поне си положила усилия да ни забавляваш.Е сега мерси за забавната и весела случка.))))

Нали си уж журналистка, там на дума ли ви плащат, та си я надробила тази дълга попара? Кой ще има нерви да го прочете това, аз се отказах след втория абзац - там за кафето - ами много важно дали е със или без сметана.

Защо си анонимен? Посерко!

mhm. na men sa mi mnoo priqtni statiikite na varposnata gospojica, 4etoh ve4e 6-7, super uvlekatelno napisano, seedno az sam bil tam i sam go vidql. edno takova opisatelno, sladkodumno.

Oleeee samo kato procehtoh nestandartniat English-Bulgarian mix napravo me napyshi na smiah. kato shte mi pishesh angliiski frazi pone gi napishi na English- nedei se izlaga s tezi neskopopsnai pisania. Originalnostta idva ot dobre napisani misli v podreden kontekst, a ne v razhvurliani frazi i dymi siakash idvashti na sledvasgtata sytrin v glavata ti sled malko poveche pitieta ot predishnata vecher. Statiata ima hybav humor, no kato si lepnala Look how beautiful she is. Take her she doesn't speak English na bulgarski e tolkova smeshno che naprvo na chetiashtiat my idva da se pykne ot smiah, a tova s 5 bucks ili kak se prodavat jeni v bulgarski barove e tolkova patetchno izkazano che se izpluh na monitorut si, poneje vijdam che v BG jenite opredeleno se prodavat tochno taka kato kyrvite v Downtown Bronx, no mai sa po-eftini ot tia tyk. Anyway, Peace to you all ,by Smokey Robinson

Jenata si pishe kakvoto iska, koito iska chete.Ne e tova kon-kurs, ili ...Che eee hubava- mnogo e hubava- 4upq si kasichkata i q napivam do kozirkata, stiga da si dyrji usmivkata v prav ton :P

oйде от селу в америка и почна да се праи на велик хамериканец. A ти защо пишеш българските думички на английски? Може би и двамата не знаете как се сменя подредбата на клавиатурата? Ама Хелън е руса - простено и е, ама на теб не е. Ето ти едно съкращение - превди си го сам: k.y.p.

д.
(сори ма съм циничен днес }:-> )