Постинг
09.07.2007 18:00 -
"Моментът когато" или защо съм такава
След като толкова много хора се поуплашиха за мен (и от мен) от постинга със старите ми стихове през последните дни наистина ровя в съзнанието си за да открия защо съм такава...
Защо въпреки че никога не съм била истински ценител на безпаметните напивания и надрусвания обожавам Милър, Буковски, Превер, Уелш, Конър Макфесрън.
Защо, след като съм толкова лъчезарна, слушам само "депресантска музика" (терминът е на ужасената ми сестра когато за първи път чу mp3- листът с песни за всеки ден)
Защо пиша добре само когато съм нещастна, защо тогава имам нужда, защо толкова обичам депресиите?
Защо съм привлечена като магнит от хора, които се мразят, които имат в себе си тонове натрупан гняв, защо обичам социопати, защо защо защо?
Защо обичам да плача на филми и на песни, защо правя непрекъснати глупости, защо се самонаранявам с връзки и контакти с хора, които не ме обичат, защо предизвиквам ситуации, които очевидно не са удобни за мен, защо съм в перманентна нервна криза, защо отлагам до последния момент и след това пренапраягам и без това разтуптяното си сърце
Защо гледам 100 милиона пъти Фактотум и обичам всички лоши краища на света?
Защо пуша като комин напоследък въпреки че скоро по-щастлива не съм била?
Защо прощавам лесно?
Защо приемам всичко лично, и съм мелодраматина като гериня на сапунка и чувствителна като принцеса от приказките?
Защо не мога да помисля нищо лошо за никой човек, ужасявам се от мисълта за насилие, страхувам се от злобата и лошотията, а самата аз все едно се възхищавам на всички тези качества когато са впрегнати във вътрешна деструкция?
Защо ме вълнува само това, което не е за мен?
Защо никога не се отдавам напълно от страх, че ще ме наранят и в същото време самозаблудата ме наранява може би повече?
Защо съм толкова затрупана от прегради, че когато съм искрена никой не ми вярва?
Защо съм сериозна, защо мога без край да се надсмивам и да подлагам на съмнение себе си, а издигам в култ приятелите си и познатите си?
Защо вярвам на всеки плебей, който с просташката си физиономия ми казва в лицето, че съм егоист, а не вярвам когато този, който вижда в мен ми казва, че съм хубава, че трябва да си вярвам, че трябва да вирна носле и да се усмихвам?
Няколко момента, в които горното не важи:
Моментът, в който моят Навахо, като в ритуален танц, вее косата си и идва към мен.
Моментът, в който се разплаках от щастие когато чух гласа на един човек по телефона.
Моментът, в който минавам като Малена сред лепкавите погледи със зелената си рокля на скучно претъпкано парти.
Моментът, в който се качвам на сцената и започвам да танцувам и музиката минава през мен и докосвам Бога.
Моментът, в който запявам с моята пианистка, затварям очи и се следим само с усещане и джазът на вълни залива микрофона, а после и наоколо става море.
Моментът, в който се изненадвам докато чета или пиша и светва крушката над главата ми и скачам от леглото и намирам и ставам откривател и се ражда Идеята.
Моментът, в който няма аз и ти, и аз съм магьосница, и вече никога не забравяш за мен, за тялото ми, за кожата ми за желанието.
Моментът, в който съдбата се усмихва, и аз живдам усмивката й и се оставям шансът да ме целуне.
Моментът, в който творя и с мен творят и всичко е изкуство дори онзи жест, който ме побърква и усмивката, от която ти се вие свят.
Защо? Моментът?
Засега съм щастлива на моменти. Когато стане постоянно състояние, въпросите ще станат други. Или ще изчезнат...
Защо въпреки че никога не съм била истински ценител на безпаметните напивания и надрусвания обожавам Милър, Буковски, Превер, Уелш, Конър Макфесрън.
Защо, след като съм толкова лъчезарна, слушам само "депресантска музика" (терминът е на ужасената ми сестра когато за първи път чу mp3- листът с песни за всеки ден)
Защо пиша добре само когато съм нещастна, защо тогава имам нужда, защо толкова обичам депресиите?
Защо съм привлечена като магнит от хора, които се мразят, които имат в себе си тонове натрупан гняв, защо обичам социопати, защо защо защо?
Защо обичам да плача на филми и на песни, защо правя непрекъснати глупости, защо се самонаранявам с връзки и контакти с хора, които не ме обичат, защо предизвиквам ситуации, които очевидно не са удобни за мен, защо съм в перманентна нервна криза, защо отлагам до последния момент и след това пренапраягам и без това разтуптяното си сърце
Защо гледам 100 милиона пъти Фактотум и обичам всички лоши краища на света?
Защо пуша като комин напоследък въпреки че скоро по-щастлива не съм била?
Защо прощавам лесно?
Защо приемам всичко лично, и съм мелодраматина като гериня на сапунка и чувствителна като принцеса от приказките?
Защо не мога да помисля нищо лошо за никой човек, ужасявам се от мисълта за насилие, страхувам се от злобата и лошотията, а самата аз все едно се възхищавам на всички тези качества когато са впрегнати във вътрешна деструкция?
Защо ме вълнува само това, което не е за мен?
Защо никога не се отдавам напълно от страх, че ще ме наранят и в същото време самозаблудата ме наранява може би повече?
Защо съм толкова затрупана от прегради, че когато съм искрена никой не ми вярва?
Защо съм сериозна, защо мога без край да се надсмивам и да подлагам на съмнение себе си, а издигам в култ приятелите си и познатите си?
Защо вярвам на всеки плебей, който с просташката си физиономия ми казва в лицето, че съм егоист, а не вярвам когато този, който вижда в мен ми казва, че съм хубава, че трябва да си вярвам, че трябва да вирна носле и да се усмихвам?
Няколко момента, в които горното не важи:
Моментът, в който моят Навахо, като в ритуален танц, вее косата си и идва към мен.
Моментът, в който се разплаках от щастие когато чух гласа на един човек по телефона.
Моментът, в който минавам като Малена сред лепкавите погледи със зелената си рокля на скучно претъпкано парти.
Моментът, в който се качвам на сцената и започвам да танцувам и музиката минава през мен и докосвам Бога.
Моментът, в който запявам с моята пианистка, затварям очи и се следим само с усещане и джазът на вълни залива микрофона, а после и наоколо става море.
Моментът, в който се изненадвам докато чета или пиша и светва крушката над главата ми и скачам от леглото и намирам и ставам откривател и се ражда Идеята.
Моментът, в който няма аз и ти, и аз съм магьосница, и вече никога не забравяш за мен, за тялото ми, за кожата ми за желанието.
Моментът, в който съдбата се усмихва, и аз живдам усмивката й и се оставям шансът да ме целуне.
Моментът, в който творя и с мен творят и всичко е изкуство дори онзи жест, който ме побърква и усмивката, от която ти се вие свят.
Защо? Моментът?
Засега съм щастлива на моменти. Когато стане постоянно състояние, въпросите ще станат други. Или ще изчезнат...
Наближава ли моментът на удари срещу Ира...
Моментът на Свободата
Сега е моментът родителите да си припомн...
Моментът на Свободата
Сега е моментът родителите да си припомн...
Прекрасна си.. Въпроси, които не търсят отговори или отговори, който не се нуждаят от въпросите си.. Прекрасна си.
цитирай
2.
анонимен -
uDuoT.info
09.07.2007 18:18
09.07.2007 18:18
какво разбираш под депресантска музика? и ако може да пуснеш скрийншот или плейлист на уинампа ти ;)
цитирайЗащото щастието е на моменти...а през останалото време го търсиме и сме нещастни за да усетим по остро вкуса му..:)
Сякаш четях неща за себе си...развълнува ме..истинско и дълбоко!
Поздравявам те!!!
цитирайСякаш четях неща за себе си...развълнува ме..истинско и дълбоко!
Поздравявам те!!!
Защото си истински човек
цитирай
5.
анонимен -
защото си жива, Ел
09.07.2007 22:41
09.07.2007 22:41
защото търсиш
защото се съмняваш
защото израстваш
защото флиртуваш с болката
защото отговор няма...
цитирайзащото се съмняваш
защото израстваш
защото флиртуваш с болката
защото отговор няма...
6.
анонимен -
ако мога да перифразирам - сит тъ...
10.07.2007 00:25
10.07.2007 00:25
ако мога да перифразирам - сит търбух, за изкуство глух :Р
затова и театралите ги държат на ниски заплати, за да им идва музата нощем
цитирайзатова и театралите ги държат на ниски заплати, за да им идва музата нощем
И на мен ми стана любопитно какво значи "депресарска музика"? Това изкуство ми е голяма страст, но се шашкам колко различни представи за "депресарско" имат хората.
Фактотум е готин филм, но не ми допада цинично-меланхоличното настроение, което излъчва... Но като се замисля май само тъжните филми са ме развълнували истински напоследък.
цитирайФактотум е готин филм, но не ми допада цинично-меланхоличното настроение, което излъчва... Но като се замисля май само тъжните филми са ме развълнували истински напоследък.
Ето част от playlista:
Down in a hole - Alice in Chains
King of sorrow - Sade
No ordinary love - Sade
Самотен човек - Остава
Стоп - Остава
Milk - Garbage
Slow day - Kristin Asbjornsen
Adagio for Strings - Samuel Barber
Peace love and understanding - Perfect circle
Gente Da Minha Terra - Mariza
Street spirit - Radiohead
Haunted face - Dark Horse Project
Salvation - Cranberries
И албумите, прикрепени към тях...
цитирайDown in a hole - Alice in Chains
King of sorrow - Sade
No ordinary love - Sade
Самотен човек - Остава
Стоп - Остава
Milk - Garbage
Slow day - Kristin Asbjornsen
Adagio for Strings - Samuel Barber
Peace love and understanding - Perfect circle
Gente Da Minha Terra - Mariza
Street spirit - Radiohead
Haunted face - Dark Horse Project
Salvation - Cranberries
И албумите, прикрепени към тях...
не познавам всичко, но за това, което познавам мога да кажа, че създава у мен някакво чувство за "потъване".
Препоръчвам ти албума All Things Must Pass на George Harrison. Би трябвало да ти допадне.
Вчера слушах концерт за цигулка на Samuel Barber - доста интересен композитор. Допреди седмица не подозирах за съществуването му...
цитирайПрепоръчвам ти албума All Things Must Pass на George Harrison. Би трябвало да ти допадне.
Вчера слушах концерт за цигулка на Samuel Barber - доста интересен композитор. Допреди седмица не подозирах за съществуването му...
Защо, защо, защо...
Ами защото си свестен човек.
Аз го подозирах още в началото, /когато се зачетох в нещата ти/ въпреки цялата нафуканост, намааност, показност, суета и самовлюбеност, които могат да бъдат обаятелни и привлекателни, когато се дължат на жизнелюбие и творчески пориви, леко досадни, когато минат определена граница и които у една привлекателна млада девойка просто няма как да бъдат отблъскващи.
Изкушавам се да напиша нещо и за постоянното щастие, обаче не мога, защото ме напушва съвсем искрен смях. В смисъл не вие сте смешна, а постоянното щастие.
Пък и съм писал вече.
цитирайАми защото си свестен човек.
Аз го подозирах още в началото, /когато се зачетох в нещата ти/ въпреки цялата нафуканост, намааност, показност, суета и самовлюбеност, които могат да бъдат обаятелни и привлекателни, когато се дължат на жизнелюбие и творчески пориви, леко досадни, когато минат определена граница и които у една привлекателна млада девойка просто няма как да бъдат отблъскващи.
Изкушавам се да напиша нещо и за постоянното щастие, обаче не мога, защото ме напушва съвсем искрен смях. В смисъл не вие сте смешна, а постоянното щастие.
Пък и съм писал вече.
11.
анонимен -
lele
11.07.2007 10:38
11.07.2007 10:38
По-пълноценен писмен стриптийз скоро не бях виждал. Това ексхибиционизъм ли е или какво?
цитирайзащо искаш да си нормална...
цитираймалко ексхибиционизъм, малко терапия, малко самовглеждане и самоанализ...
цитирайне искам да съм нормална. Искам да съм щастлива. А щастието е състояние само на наистина изключителните и просветените. Или на глуповатата маса...
цитирайда сме от просветените, а?;)
цитирайщастието не се заключава в едно или друго нещо/нищоправене.
и не е присъщо състояние за определена група хора.
щастието е отделна категория - сама по себе си,
като свободата - на духа, мисълта и тялото.
щастието не идва с напъни.
щастието по-скоро идва когато не го търсиш.
щастието е в npocmu4kume неща от живота.
както при Методи, новите гащи на Попа, Васко и Мария.
npocmomama ще спаси света =]
о! свещена npocmoma
цитирайи не е присъщо състояние за определена група хора.
щастието е отделна категория - сама по себе си,
като свободата - на духа, мисълта и тялото.
щастието не идва с напъни.
щастието по-скоро идва когато не го търсиш.
щастието е в npocmu4kume неща от живота.
както при Методи, новите гащи на Попа, Васко и Мария.
npocmomama ще спаси света =]
о! свещена npocmoma
17.
анонимен -
предположение
11.07.2007 18:28
11.07.2007 18:28
Практикуването на някакъв спорт помага за постигане на баланс и просветление.
когато натоварваш само съзнанието си, страда тялото и обратното ако натоварваш само тялото, умът закърнява. в баланса между двете се крие щастието. Заниманията с Йога, джогинг, фитнес помагат за постигане на този баланс.
цитирайкогато натоварваш само съзнанието си, страда тялото и обратното ако натоварваш само тялото, умът закърнява. в баланса между двете се крие щастието. Заниманията с Йога, джогинг, фитнес помагат за постигане на този баланс.
18.
анонимен -
sex&chess му е майката! =]]]
11.07.2007 19:27
11.07.2007 19:27
npocmak
цитирай
19.
анонимен -
много ми харесва!
13.07.2007 16:58
13.07.2007 16:58
браво на теб, много ми хареса... най-доброто, което съм чела от теб...имаш и други добри, разбира се;) айде ще ми идваш на гости в Париж;),а за музиката ще се разберем както изглежда...;)
цитирайне се съмнявам, че си чела "If" на Ръдиърд Киплинг. Притежаваш всичко, което те прави пълноценен човек. You are so beautiful and clever. Be you and enjoy yourself!
цитирайфактотум е важен
цитирай
22.
анонимен -
nakato
02.11.2007 17:45
02.11.2007 17:45
Само да искаше да знеш...
Е не знаеш, не щеш - което е прекрасно ...
цитирайЕ не знаеш, не щеш - което е прекрасно ...
Защото си жена, защото си добра...
цитирай
24.
анонимен -
Защото
18.12.2007 19:20
18.12.2007 19:20
Защото си жена. Защото си ти. Защото сме ние. Защото всичко е взаимност. Защото разбираш. Защото не разбираш. Защото умееш. Защото си Тук и Сега. Защото и след 70 години винаги ще има хора, които истиснки ще те подкрепят и ще те уважават.
Защото си личност.
цитирайЗащото си личност.
Търсене
За този блог
Гласове: 5262
Блогрол
