Той спи в кралската поза. Величествен, изправен, по гръб. Диша в ритъм. Не помръдва. Почуквам с устни по клепачите му - "Принцът го няма" - ми отговаря изисканият иконом. Брей - си викам. И повтарям "брей, брей...".

Понякога въздиша и леко повдига ръце. Със сигурност това е битка на полето на сънищата. И принцът води войските си "Напрееед!" - повдигане на показалеца на дясната ръка.

Можеш да познаеш победата по лекото ускоряване на ритъма на сърцето. Ама трябва да е много тиха тъмнината, за да чуеш. Защото той е далече, далече. Принцът в неговата поза.

Когато губи, се мръщи. Чувам проскърцването на спокойните му вежди и скачам уплашена от промяната. Какво да правя - се питам, не трябва престолонаследникът да бъде отвлечен! И се спускам като кръстоносец, нося лечебната целувка и я плесвам върху дългите му, прави крака. И пръстите спират да се гърчат - битката е загубена, но войната не е приключила...

Когато е студено косата му настръхва. Разпилява се по възглавницата, короната се оказва тежка.  Заглаждам я, излъсквам я - да свети като Кралят-Луна.  Той толкова се харесва, че се поизправя леко и декламира: " "Сънчо-Land - това съм аз" - насън го знае - толкова пъти го е репетирал...

Покорно се поканям...

Сутрин ставам преди него. Приготвям му закуска. И сядам срещу леглото.

Започвам бавно, бавно да отвявам с дъха си праха на съня от миглите му.

Изведнъж  отваря очи.

Я, това било принцеса!  А аз.. забравих, че съм шутът...

Позата по гръб и ръцете отстрани е присъща за хора, които има вътрешно спокойствие и дъра бъра от сорта.... Но се нарича кралска. Характеризира хора с лидерски талант и затова сигурно... Метафорки от женски списания:)

от време на време не подпръдва ли докато спи?

Оценка - слаб 2

За мен е написано с цялото й сърце...

накарай да си мисли ,че е осмото чудо на света и после той ще очаква от тебе само да пълзиш в краката му.и по-бърза там със закуската

Чудя се, хоратат наистина ли са толкова слепи за чуждатата радост и начин на изразяване... пък и не само това странно ми е, че има все още хора /на предполагам що-годе зряла възраст/, които не си пишат имената...
Иначе, ми харесва начинът по който пишеш- закачлив и сладурски това беше най-подходящото нещо, което можех да прочета преди Сьнчо да навести и моите клепачи=]
пък хаха дам моят мечо пух си попръдва, та чак и аз със него, но иначе нямаше да е весело, нали ;)
c(=Tzveti