След срещата с Методи се отправяме към къщата на попа на селото. Разпитваме къде е, разбира се - всеки го познава и ни упътват. Чукаме и викаме, защото знаем, че той недочува.

Оказа се, че сме викали по-силно от нормалното и сме събудили махалата, всички кучета и горкия човек, който изтича разсънен и разрошен да види кой пък има толкова спешна нужда и от какво (със сигурност не е от опрощение и изповед – те търпят отлагане в Соколица).

Попът не вижда с едното око, а с другото вече има проблеми. И не чува добре. Вече е над 80- годишен, но е доста енергичен – скача през пилците в двора съвсем спокойно. Грижи се сам за църквата. Сече сам дърва. През цялото време търсеше нещо, с което да закрепи тавана на църквата, че протекъл.

Трудно ни прие – каза, че има да храни животни, да дои крави, има работа, много работа. Но ние не търпим откази. И се съгласи да изчакаме кравите заедно.

Гледа ме, гледа Светльо и вика: „Много лошо ще е, след като женско същество кара колата”. Той му казва „А, защо, можем да пийнем ракийка”. „Аз съм пълен въздържател. И да знаеш, не е добре, че си се оставил жена да кара хаха”...

Въпреки хубавото време настоя да влезем вътре. Почерпи ни лимонада. Отнякъде се появи баба попадия. Наряза домати. Сложи ги на масата и ние съвсем естествено я поканихме да седне, да поговорим.

В този момент обаче попът каза с по-силен и твърд от обичайното глас „А, няма нужда, тя си има място”. И бабата послушно отиде до печката. Не седна на масата с нас. А на 20 сантиметра - до старата печка, на столче. Така целият разговор се проведе с мен на масата, срещу бабата и двамата мъже един срещу друг. Попът нито веднъж не ме погледна.

Разказа как, като бил малко момче, го пратили да чиракува:

„Ееей, няма по-лошо от това да си чирак, да го знаете от мен. Отиваш и няма оплакване, каквото нареди, това правиш. Цял ден и цяла нощ му работиш. Мъка! И знаеш ли за какво? Накрая знаеш ли какво получаваш?

Едни гащи.

Само това ти дава след месеци труд.”

„И така - имах аз вече едни гащи и баща ми ме заведе пеша до Пловдив да уча в Семинарията. Това обаче беше през 45-та година. След това ме приеха в София, и заедно с всички учители и монаси се местехме - гонени от властта, защото нямаше тогава нужда от семинария в столицата...”

Пращали ги по манастирите. Накрая цялото обучение приключило и той станал железничар в Пирдоп. Но през съботите и неделите ходел насам натам, баел, четял молитви – незаконно било, но успявал да си попява, хубав глас имал.

В един ден решил, че е време отново да стане духовник. Отишъл при владиката и помолил да го направи поп. Казал „Този паспорт ми е за трудова слава, но в сърцето ми е Бог и на него искам да служа, не на партията и славата”. Издържал изпита пред комисията. От 65-та година е поп на Соколица.

Намерил си булка – хубава била, ама и луда. През това време бабата с дяволита усмивка шета.

Никога не сяда при нас – подканваме я, не. Тя си има мястото, там е по-удобно – казва - и долива лимонада и от домошарката.

Но попът не пие. Само вода. „Защото не мога само с една. Затова – без нито една! „Искам да ти кажа нещо. Никой не е умрял от глад. Повече умират от преяждане. Хората не знаят мярка, не слушат тялото, забравили са за душата. Много важно е въздържанието. Аз тука в Соколица съм от много години вече. Над 100 човека съм погребал. И всички умират или от старост, или от пиянство. Това от мен да го знаеш!”

А набожни ли са хората в Соколица?

Не са. Една традиция умре ли, задуши ли се, много трудно се възстановява. И откак падна социализмът и дойде свободата, хората не са свободни вътре в себе си. Защото са роби на себе си.

Всеки се е скрил в черупката си, всеки е сам за себе си.  Никой дори не наднича зад ръба.

А, вие сте били при Методи. Сега ще ти кажа нещо много важно. Знаеш ли защо ми харесват циганите?

Онзи ден тука умря едно циганче, уби се горе, падна от едно дърво.

И така... може да се избиват на предишната вечер, ама видяха, че майката няма пари.
И всеки, цялата махала, събра по лев, по два и направиха погребение. Те са такива тука – трудят се, защото иначе няма как да живеят, и са все заедно – по погребения, по сватби.

И всички дават – може утре хляб да няма, но за другия дава. Ние сме по-различни. Ние искаме сами – всеки си крачи по свои задачи...”

После дядото нахрани пилците, посрещна и издои кравата. Бабата през цялото време се суетеше около него и гонеше котката от перваза на прозореца. НЕ се докосваха, но в един момент забелязах как го погледна. Толкова игрив, закачлив поглед извади, че аз моментално разбрах колко луда е била като млада.

Дядо поп се усмихна на погледа и се разсмяха...

:)

пък знае погледи да мята =]

добре, питам се аз, кое е по-право?
да си като Методи и каквото ти е на ума, такова да ти е и на езика
или да пазиш поведение пред социума, да се показваш като пълен въздържател,
а на изпроводяк, с един поглед, все едно да речеш: "булка, чекай само гостите да си идат и ще ти покажа какви бехме луди-млади!"

да, може би така е по-право.
да имаш лице пред обществото, да показваш че спазваш нравствените правила и етикеция /като това да не удостояваш с поглед чуждо женско същество, а собствената си благоверна да пращаш, където й е мястото - в ъгъла до печката!... все пак ти си не кой да е а селския поп!/,
а щом мрак обгърне къщите, да я издумкаш два-три пъти, да се обърнеш на другата страна и да закъртиш доволен от постигнатото през изминалия ден

не от попадийката....
Това си е съвсем различно :)
И няма лошо.
Само не ми харесва това че баба попадийка си имала място, прилича ми повече на мюсолманска традиция отколкото на християнска ценност.

между въздържател и пълен въздържател?
например, въздържателят обръщане повече от 2-3 малки ракийки на ден?
а пълният въздържател - изобщо не близва? ;-)
според теб как гледа един поп на въздържанието?
като пости?
а по пости знаеш ли, че и секса влиза в постенето? =]
съвсем сериозно!
целта на постите да се пречистиш физически и духовно; за да застанеш чист пред Него с открито сърце, смирен, без страсти...

а що се отнася до традицията.
500 години под турско робство /никакво османско владичество!/ са достатъчно време, за да приемеш наложените нрави за свои собствени. още повече, когато по този начин предпазваш жена си от погледи на неканени гости.
а и май родопският край е мястото, където именно българите-мохамедани за опазили българщината най-чиста.
според мен тази пасторална порядка се дължи повече на епохата, отколкото на религиозната принадлежност.

Че защо да е мюсюлманска традицията, Ани? иди и сега в Пиринска Македония и ще видиш, че всички стари хора са така. и не само там. Попът от Соколица изобщо не е изключение.
Браво, Феликс, много жив разказ!

poznavam popa,naistina ne pie,vzel si e dajbata na mladini