-Прави ми се секс - му викам.
А той ме гледа и не вярва. Става и си тръгва. В морето. На червено знаме. Ставам и ръкомахам със свирката.

Аз съм виновна за всичко... И хич не ставам за спасител. По-скоро за лодкар, преводач, пазач. Страх ме е от дълбокото. Без да съм плитка.

Прави ми се секс - му викам.
Ядосана мъкна старателно трета хавлия. Просвам я между нашите две. Не проревнува. Даже каза, че харесва как тя ме кара да се чувствам. ОК тогава. Ще се пека и от двете страни. Добре, обаче както хващам тен, спирам да съм бяла и добра. И стана мазало. Омазах трите хавлии с масло за плаж. И изгорях.

-Прави ми се секс - му викам.
Сега пък той е бесен. Внимавай, казва, защото на моята хавлия няма място за теб. Жълт картон и знаме - като слънцето - ми развява и хич не иска да чуе за копромиси.

Не трябва да влизам с плувки и възглавнички.
Трябва да мога да плувам в дълбокото.
И да съм наистина смела.
Да направя наше море.
В което знамето да е зелено...

И аз решавам да се освободя. Да доплувам до неговата хавлия и да се зашия. Да се избродирам на хавлията.

Започвам бод по бод...
Превръщам го в религия.
Аз и той седим един срещу друг, само двамата и аз шия, шия, шия....

-Получава ли се - питам го.
А той най-нагло вика "Още може, още."
Така 40 дни пости.

-Прави ми се секс - му викам.
А той с наперена крачка иде и с усмивка заковава на вратата на моята църква едно листче.

Мартин Лутер ми вика "Не ти се прави секс. Заключено! Изключено! Изобрети думата! "

Полудявам като папа-инквизитор. Как така бре! Каква реформация?

Гледам назад и почвам като Моисей в пустинята да търся думата. Ровя в пещерите, обкрачвам върхове. Надниквам в скрити кътчета, опитвам на вкус плодове.

Накрая иде просветлението, при което на Мартин Лутер му става.

От устата ми излиза шепот: "Желая те".

Не ми се "прави секс". Желая теб.

Зелено знаме.

Mnogo zakachlivo i igrivo. Haresva mi.

Все пак целта оправдава средствата

Нестандартно! Иначе желанието е ... стандартно:)))

Аз нищо не схванах:(

Интересна концепция. Харесва ми как лирическия "Аз" (т.е. "Ти") достига го лирическия "Той". Иначе понякога зеленото е хубав цвят. :)

се прави море...:)
Инак да - от "прави МИ се" до "желая ТЕБ"
има една пътека, която трябва да бъде извървяна.

Страхотно! Много ми харесва!

едно от сладките, хубави неща, едно от ония неща, които толкова ме радват :) благодаря..

П.П. в Плевен се случи нещо подобно.. почти