По повод появил се анонимен до доказване на противното коментар в блога ми. Ето го в пълния му текст и смисъл за тези, които могат да го прозрат:)) 

"Жените превъзхождат мъжете в умението да създават драми, да правят секс и не на последно място да претендират за креативност."

Тези дни правих и трите по много. 

Сряда вечер. Изключителна креативност в опитите ми да не заспя на ново представление, което е добро, обаче поредицата безсънни нощи като Оле идват и ми залепват очичките с лепкави субстанции, от които се опитвам да се отърся, но прашецът на съня ако ме е заразил.

След това тотално се отказвам от креативността  и на път към едно заведение офорям драмата и още с влизането ми тя е почти омесена. Набъбва в първите 20 минути и след около 3 часа изпълнявам третото нещо, в което превъзхождаме мъжете. 

Четвъртък вечер- тъпо и упорито вървя по пътя очертан от анонимния ми мъдър приятел. Цял ден съм на работа и симулирам не оргазми, а за съжаление творчески процес. Не ми се получава поради главоболието и махмурлука, но след като си мятам един душ, вечерта е изпълнена с прекрасни гледки и почти никакви претенции за каквото и да било. Освен за един чудесен Тери Гилиъм с Робин Уилямс и Джеф Бриджис и много луди и лупи и чудесни неща, които един нещотърсач като мен харесва. 

Петък - ден на майстора. Кипи творчески подем. Криейтнах цяла салата. Играх белот с едни чудесни мъже, които говорят повече от мен, по-бързо и с повече думи от мен, които имат малка колкото длан котка на име Мо (а не Кант хаха) и които обичам. 

Без излишни драми породени от раздялата с тях, преминах към среща с едно чудесно същество, което иска да прилича на Джак Спароу, но за съжаление повече го докарва на Кийра Найтли. 

След това отново готвих - за някой, който заслужава. Ама страхотно този път - получи се нещо мега екзотично и просто почти надмогнах правенето и станах креативна. Вечерт се изпълни с мирис на смисъл и вечери и свещи. Драмата беше когато кучето ми се изпика в коридора и разръфа единия крак на дървен стол у нас. Но малкият Буковски си е такъв. Няма какво да се прави...

Събота. Поспах. После дълго карах и пак спах. Вечерта продължи със среща с един въздушен актьорски клас, "12 маймуни" и тематични напъни за вдъхновение. 

Неделя. Цял ден се правих на креативна. И драматична. Естествено се успах. Спирах 4 пъти в рамките на около 1 км. в наивното си и просто желание на купя баничка с боза за приятел, който цял ден ми помага с монтажа на два творчески и операторски напъна. 

След като го взех от тях заедно с оранжевото му настровение, висяхме на главата на друг невинен философ около 8 часа. Работата се свърши. Тоест - те ми я свършиха след неуспешния първоначален опит да се правя на оператор почти без статив. Чудесни хора, които не възнаградих със секс, но и не наказах с драми.

Всичко свърши с брит поп партито в Строежа, на което се разцепихме групово. Лелей беше много приятно ц ц ц

много весело и ... креативно :P
Поздрави!

но защо претенции? Значи анонимния е мъж.Неможе да ни се препише едно толкова положително качество.Всичко друго да, но за това имаме претенции..

Да са живи и здрави анонимните, много забавно става с тях! Е, въпреки доброто си чувство за хумор, съм ограничил изказванията им в моя блог. :))

javno imash vreme za gubene, 5 dena, 4 noshti i ...NISHTO! i az si zagubih vremeto da cheta :-0

През тези 5 дена гледах 8 филма(което ми е работата между другото), четох Кундера, една странна пиеса, Иван Методиев, Иван Иванов (един млади и известен само на богоизбрани поет хихи), четох текст на Явор Гърдев, продължих си препрочитането на Махалото на Фуко:)) Освен това ако не забеляза единият ден бях на работа, а през другия - на монтаж...
Просто имам невероятната способност да насищам времето си с много неща - а салатите някак си се връзват повече с преструвката за креативност:)) И за да е ясно, се старая да иронизирам креативността си. Защото я подлагам на остро и жестоко съмнение.

е.

за първомястието на Джеф Бриджис в Краля на Рибарите, въпреки че ми е ултрамегахипертурболюбим актьор (даже често му копирам прическата от филма). За мен двамата са се прегърнали на върха на стълбичката.

Феликсче, тъкмо мислех да те помоля да ми изтъркаш гърба (ъъ блога), че са ме полазили разни анусонимни, ама виждам, че и теб са нацвъкали (познато ми е пръцкането им).

целуване?:) с връхчетата на пръстите. и крайчеца на окото.,
анонимна:)

пост скриптум:
приличат си. така де, кийра найтли и...джак спароу?:)

"Да са живи и здрави анонимните, много забавно става с тях! Е, въпреки доброто си чувство за хумор, съм ограничил изказванията им в моя блог. :))" хехе, и какво ще правите без мен? Та нали всичко тепърва започва. Вие търсите, а аз съм намерил. Вие копнеете, а аз съм получил. Това е разликата.

значи добре, че не те познаваме, че иначе щеше да ни липсваш :)

:)))) Целуване, кино, музика... Става и това е:) Не ми се мисли ако бях големия Буковски как щях да те опиша

Ще го откарам на шизофрения. Още от детската градина сме двама в главата :)
Но анонимното ми братче явно е излязло и почнало да ака. То и аз акам, ма след това пускам водата (или мохитото - бляк).
Все пак, анонимни ми другарю, стой мирен, за да не ми се ограничи и без това мизерната останала връзка със една от звездите в моето небе ;)

п.п. не смятам да се регистрирам. Писна ми от регистри :( Хелън, мацка, не си помисляй да отрежеш анонимните. Ще боли...

:)

Няма да ги режа:) Или ще издържа на анонимното шизофренично акане, или ще престана да поствам и ще закрия сергията:))
Аз не съм масова. Но не и елитарна. И най-важното - неслучайна. Нали:)