Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
15.05.2007 18:27 - Скорошни изневери
Автор: felixkotkov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 13039 Коментари: 33 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Когато в семейството нещо куца, жените посягат на по-възрастни мъже, непознати и накрая - на колеги. И аз така. И ето какво се случи...

Петък сутрин. Ставам. Гледам обичайното количество новини и решавам да прескоча първото за деня преброяване на дивите спамове в пощата, само целувам любимия и директно отивам на работа.

Ей, последен ден, голям кеф, малко работа, изобщо – танцуваме на столовете с идеята какво ни чака вечерта. Васко щедро ми подари една от содите на Киро, изобщо благост се лее, никой не се стиска и всички се раздаваме.

Вечерта аз политам към концерта на Мила Георгиева, междувременно хапвам няколко зелени череши за разкош (поради липса на червени джанки), после пия мохито и дъвча като "гуте кравичка" зеленото вътре.

Кротко си паса, пуша си, изобщо – чудесно се развива вечерта, и компанията ми е чудесна, дори – много добра. След това се мятам на едно такси и в този момент във филма ми започват от онези звуци, дето те тормозят по време на “Шесто чувство”. Аз съм антилопа, която е изпасала няколко коктейла и инстинктът й подсказва, че нещо лошо ще се случи.

Ок, де, не ме ограбиха, таксиджията не ми пусна помпа, не си бях забравила ключа от вратата, тоест – влязох си танцувайки. "Йухууу, здрасти, скъпи, прибрах се!" - викам аз с пълно гърло и си пея "Ту дъ лефт, ту дъ лефт".

Любимият ми си седи както винади, чака ме с отворени обятия. И аз пушвам да батъна. Пускам го. Любим екран, любимо всичко. Влизам си в блога, в пощата, сърфирам си тук-там – кеф голям.

И в един момент- бум. Изчезна. Веднагически ми се разсърдиха няколко човека, с които си чатя и няколко други, с които се бяхме уговорили да се уговаряме. Лошо. И кой е виновен за всичко? Интернет-доставчикът? Аз? Не! Той! Той! Той! Заспивам нервна, обърната на другата страна.

Сутрин. Навън птички пеят, та се късат, все едно не е почивен ден и алкохол на тази земя няма. Още с отварянето на очите аз усещам странния гъдел в стомаха, който ми подсказва, че или съм влюбена, или трябва да тичам бързо към тоалетната. Избирам дисциплината 3 метра с препятствия, блъскам де що се изпречва на пътя ми и никой няма силата да ме дисквалифицира. Накрая, с три синини и няколко ох-ох-а, се добирам до финала и положението става тежко, ако ме разбирате, защото няма да повтарям.

Вместо да чета книга по примера на един колега аз, загледана в етикета на балсама за коса, си седя и си мисля: “Значи, аз не съм прекалила вчера – нито с мохитото, нито с черешите. Тогава какво, по дяволите, става?  Хъмм, хъм ъъъммм”...

Внимателно тръгвам към стаята и опитвам да поспя още малко – туко виж заблудя тялото ми четова е било сън и то след малко се събуди свежо и изискващо сутрешен 20-километров крос и Sex in the morning. Да, ама не.

След множество неуспешни опити около обед се занасям до компютъра, протягам прималяла ръчичка и се сещам – да! – ние с него заедно сме се разболели. Заразили сме се взаимно от един и същи вирус. Затова вчера му беше лошичко. Ама сега на мен и е зле. Мен кой ще ме погали по мониторчето, кой ще ми включи копченцето и ще ми просветли екранчетата? Кой ще ми почисти дискчетата? Лелей, ужас.

Не мога да работя, не мога да почивам, мога само да викам “вай вай”, ама и от това файда няма, защото дори компютърът не ме чува... Човекът в модерното общество общува предимно посредством PC-тo си (писито си – домашен любимец или пълноправен член на семейството, в зависимост от вкуса) .

Затова яхвам колата, отивам на семейно парти и заспивам на масата. След това се прибирам, гледам телевизия, дочитам на бърза ръка няколко книги, на които ми оставаха по 20 страници, и тръгвам да откривам Jazz+ фестивала. Отивам аз, ама сърцето ми се къса – да го оставя така сам, нещастен.

После се сещам, че не съм си обновявала блога и че всички ми се сърдят и трябва да свърша куп неща и най-малкото от тях е да напиша статия за феста. Добре де, ядосах се, ритнах го, ама той така си беше. Болен.

Отивам слушам музика. След това обръщам необходимото внимние на “Един ден и нощ на Шипка 6. Remember Sofia Underground!”, пия водичка и айрянче и се прибирам. По пътя обаче ми хрумва да мина през един компютърен клуб. Викам, ще погледна малко пощата, блога, Q-то, пък после ще се прибера...

Е, закъснях. Той ме посрещна. "Аз – викам - " излязохме за малко с момчетата, едни познати, много свестни такива, колеги са в една фирма.... само за малко, иначе бях само офлайн цял ден, ама и аз имам нужди, съобразявай се....". Не ще да чуе. Пуска се и на 5-тата минута вика истерично “Ерор!!!” и ме рита. Кой е тоя Ерор не знам, ама яко съм го загазила. Заспивам тревожна за нашата връзка и бъдещето й...

На другия ден вирусът не пуска нито мен, нито него. Намусени в неделна сутрин – какво ти слънце, в банята и под бюрото слънце не огрява. Аз наистина съм в абстиненция, и прибягвам до крайната мярка – праисторическия “Правец” в другата стая.

Приближавм се бавно – от ляво – психологически така се възприемало новото по-добре. "Здрасти, хъхъ" – жалък опит за непринуденост, а даже не знам как се пуска мониторът.
Оказа се че заедно с компютъра. Загрява толкова дълго, че на мен ми изстиват краката от неподвижност. Ха – ми то същото бе, само дето – пожълтяло.

Успокоих се. Започна да се лее текст. 15 000 знака изписах. И си викам, айде бе, ще ми прави номера - тука какъв дядка си намерих – като Ана Никол Смит съм – всичко си имам, кво като не е млад, висок и красив – нали ми дава това, от което имам нужда? И така някак добре се почувствах. Поуспокоих се.

Гушнах дядото – набор на Тодор Живков, и почнах да тегля дивиденти от него. Казвам му с нимфетски глас " Хайде сега, скъпи, само трябва да копираме туй документче и да го пратя от местния клуб, а после ще ходим на ресторант".

И в този момент- шах и мат, Дилън. Развалено флопи, няма записвачка, ни една дупка няма за ю ес би. Демек нито излиза, нито влиза. Внимателно, като таралеж, който прави секс, затварям, сейввам, баамосвам го да запомни какво съм му дала, че амнезията и склерозата хванат ли го, няма намиране на документа. Слагам го да спи и усещам, че абстиненцията, както и вирусът се завръщат с пълна сила. Е, няма такива страдания...

Най-накрая, след безсънни нощи, идва понеделникът. Сега имам тайна връзка с колегата (тоест-служебния компютър). Мисля, че върви добре – необвързваща, но задоволяваща ме почти във всякакъв интернет-смисъл.

Скоро ще пусна за моето писи една от онези картички “Спасете ме” и ще искам набиране на средства за лечение на неговия вирус. Моя го лекувам с чесън и служебен нет, както споменах. Само дето никога не е същото.

За да съм напълно здрава, май ще трябва да взема спешни мерки...




Гласувай:
2



1. viovioi - о, не те подкрепям..
15.05.2007 18:45
неволно си спомних за бременната от Биг Брадър , всичко което и се случи и развръзката накрая..Всъщност подкрепям те за спешните мерки...
цитирай
2. анонимен - Някой май...
15.05.2007 18:51
леекичко е изтрещял :) Дали пък в университета не ви побъркват с тази "Журналистика"? не е ясно...
но текста е разбираем до един момент, после... мрак - кой бил любимия, компютър ли, колега ли, що ли...
Добре, че догодина завършвате СУ, белким, чунким, санким ви олекне :)
цитирай
3. clio - :)
15.05.2007 19:09
Ех, любов, любов... Аз без моя не мога да живея.
цитирай
4. miuenski - аз пък...
15.05.2007 20:08
...само с коуежката бича... оная кранта в къщи я ползвам само да ми пее
цитирай
5. mirobg - :)
15.05.2007 20:11
Животът с изневери винаги е "по-интересен"! :P
цитирай
6. анонимен - Sev
15.05.2007 20:17
Интересно...и доста по-безопасно;)
цитирай
7. expertmc - Требе да се вземат мерки...
15.05.2007 22:43
че току виж ти разрешили да бачкаш от вкъщи през мрежата и край, на връзката де:-)))
цитирай
8. nait - Хей
15.05.2007 23:06
Аз съм от сърдитите млади блогъри! Така значи, затова нямаше нито ред толкова време. Ми дай му на компа аспиринче, де... Или пък питай отбора на знаещите:)))
цитирай
9. анонимен - Не си изтрещела все още, обаче това, ...
16.05.2007 01:07
Не си изтрещела все още, обаче това, което прочетох, е първата лястовичка. Нека отдадем на пролетта това временно помрачение :)
цитирай
10. анонимен - Ужас...
16.05.2007 08:45
Извинявайте, ама това, което прочетох, е едно от най-глупавите неща, които съм чела напоследък...а повярвайте доста чета. Авторката да не изпитва неистова нужда от един друг партньор в живота. Елена, напоследък ви следя творенията и за съжаление все повече се разочаровам...мнооооого несериозно. Дерзайте и давайте малко по-професионално, защото като вас всеки може да пише...
цитирай
11. анонимен - :)
16.05.2007 09:21
Поне да беше творец.... да занимаваш толкова много хора със себе си. Засрами се. Т.
цитирай
12. felixkotkov - Благодаря на всички
16.05.2007 09:33
Дори на госпожата под номер 11, която ме "следи". Айде седнете и пишете тогава. Несериозно? Знаете ли колко се прочете "сериозната" ми статия за европейския, еврйския абсурдизъм и карнавалното гробище стъпило върху онтологичните въпроси? 15 пъти драга. Явно дори не сте си направили труда да я прочетете. Айде стига с тия анонимни критики и твърдения, че сте специалист по творчество. Ето ви една сериозна статия - да видим как ще ви се отрази http://www.dnes.bg/article.php?cat=28&id=36213
цитирай
13. felixkotkov - Да се отдадем на пролетната лудост
16.05.2007 09:34
викам:))))
цитирай
14. анонимен - готино:)
16.05.2007 09:35
Много готино материалче!Много ме изкефи и ми се стори адски свежо!А че всеки можел да пише така-ами да пише!Срамота ще е да не пише даже!
цитирай
15. анонимен - ами...
16.05.2007 09:44
Който се разочарова,ами,да не чете.И аз напоследък,така да се каже,"следя" ;) материалите в dnes.bg и специално на Елена и ми е страшно приятно!А до колкото знам тук никой не занимава никого на сила със себе си,така че...
цитирай
16. анонимен - :) Не викайте - имаме чуваемост
16.05.2007 09:48
Относно критиката - тя е най-качественият комплимент. Иначе материалът, който ми пуснахте, съм го чела. Наистина има добри попадения. Не мога да си затворя очите. И с риск отново да се почувствате засегната (надявам се да не се случи) ще споделя мнението си, че за театър пишете с ПЪТИ по-добре, отколкото за кино. Например материалът за "Пазачът на мъртвите" има финал, който "осира" (с извинение, както обичате да казвате) всички излияния преди това ... и т.н. Но това е лично мое мнение. И последно...Госпожица съм...защо като се каже "критика" изплува образ на стара мома, с очила с дебела рогова рамка и котаракът Хохо в скута...примерно:)
цитирай
17. анонимен - абе не знам за критиката...
16.05.2007 09:59
но аз като прочета нещо хубаво и държа да си кажа(или напиша;)).Разбира се,всеки има право на мнение!Но и не всяка критика е градивна-един ти каже едно,а друг(абсолютно толкова компетентен)ти препоръча точно обратното...Не говоя конкретно,но чеееестичко се случва.Най-добрият вариант е да си умерено критичен към себе си.Аз лично се вслувам в чуждите препоръки,но гледамда не преигравам.Всеки има право на мнение,а аз имам право да не съм сагласна:)
цитирай
18. анонимен - Чуваемост?Съмнявам се...
16.05.2007 10:06
Поне напоследък не ни личи да имаме....за съжеление.
цитирай
19. анонимен - hahah
16.05.2007 10:17
Eли :))) май нещо ни бие съчмата а??:)))))
цитирай
20. felixkotkov - hehe
16.05.2007 10:33
Бе малко изтрещявам тези дни
цитирай
21. nait - Всеки има право на мнение
16.05.2007 10:46
Наистина Елена пише чудесно за театър и музика. За кино - харесва ми, но не съм голям фен на това изкуство и досега май съм гледал един филм, който е коментирала. Беше точна. Най-хубавото в нейните коментари е, че са написани професионално и зряло. В никакъв случай, когато чета нещо написано от нея не мога да кажа - да, това е писано от момиче излязло от училище преди 2 години. И още нещо, което лично аз много ценя - тя е нестандартна. Иначе - не бих си губил времето:)) В блога, естествено има и много лични неща, които не се връзват с критиките за изкуство, които тя пише в dnes.bg. Но той май е за това;)
цитирай
22. анонимен - Х
16.05.2007 11:05
Странно четиво, наистина. Но все пак до края му си мислех че има нещо интересно:) Съспенс не липсва:)
цитирай
23. анонимен - bravo
16.05.2007 11:39
Mnogo mi haresvat statiite ti. Bravo, strashen ezik imash ;)
цитирай
24. nav - Мда,
16.05.2007 15:03
гениалното на текста е, че те държи с впечатлението за нещо важно и почти появяващо се, докато не се блъснеш в крайната точка с усещането за онази народна мъдрост 'кур, тате, баница'. Тук и моята първоначална реакция беше 'what the fuck . . ', но като опитен в дзен просветленията бързо преключих от рацио на интуицио и грейнах в очарована усмивка.
Тук се сещам за няколко познати госпожици, от онези четящите и печелещи лит конкурси, които така и не успяват да овладеят изкуството на изтрещяването. За Елиту вече нямам подобни притеснения :)
цитирай
25. monnio - свежо, но
17.05.2007 08:42
чета и ръч - усещане за де жа ву :-/ пак се напъвам, чета, чета и бум! ахааааааааа, хванах ли ви за ревера, а? за по сигурно фърлям зорък поглед в дсно и процеждам - ясна работатааааааааа. сега свивам под разни ъгли устните и се чуда дали да го пусна това, ама нйък, ще го пусна!
бива ли така бе моме? поради что значи, сите у тоз инвест(ит)ор пишувате така? оно не беха жени, не беха мъжове - сите из калъп напрайни.
и викам - убу, човек се кефи на такво чудо, има си и има тоз вид пишуване и не е лош! ама, защо сите пишувате така, а?
ае поздрави, нема пишувам за литературни симбизи и други бля бла сутрин:)
цитирай
26. artdnes - хъм хъм...
17.05.2007 08:50
Аз пиша тук защото се побърквам ако не пиша - самотерапия някаква. Блоговете на хората от инвестора са много различни. Така че единственият начин да ги хванеш заедно е в сайтовете на компанията. Но това нищо не значи - голяма част от екипа на Новинар също имат блогове тук. както и на Пари и Мениджър. Просто нашите са линкнати един към друг...
цитирай
27. monnio - е,
17.05.2007 09:06
и на дневник и надруги, които няма нужда да споменаваме. линковете просто ме убедиха, че не греша.
писането и нуждата от това е друга бира, явно позната на всинца ни. думата ми бе за поразяващо идентичния стил на писане, който освен в сайтовете е плъзнал и в блоговете ви.
ако е по инерцията на - това се чете най-много - ок, ама ако е несъзнателно - мъка...
цитирай
28. felixkotkov - :)
17.05.2007 09:44
Просто човекът, който взима кадрите за компанията е един - тя е луда и прекрасна и обича откачалки. Иначе ако погледнеш поезията ми може би ще се ориентираш малко повече в индивидуалността ми;)
цитирай
29. monnio - :)
17.05.2007 15:21
за гледане - ще погледна, но не за поезията а за прозата ми бе думата.
и биде равнение в стила, на всички ново, че и старопостъпили...
със здраве:)
цитирай
30. nait - :)
17.05.2007 21:49
Ако беше написала нещо ординарно едва ли щеше да предизвикаш такъв интерес;)))
цитирай
31. анонимен - kakvo e tova :(((((((((
19.05.2007 16:36
sujelqvam,pulna glupost :(((
цитирай
32. nait - Май се пише
19.05.2007 16:43
съжАлявам:)) Не се заяждам, но понаучи граматиката. Роден език е, все пак
цитирай
33. анонимен - лошо
18.08.2009 15:11
Лошо Иленке...слаб (2=) на релси - сиреч с 2 минуса...ще ме откажеш изобщо да се блогвам ... виж в ерата на ледена епоха биха го разбрали това твое т.н. 'изкувство', това е по скоро съвременно средстство за мъ4ение... уджассссс...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: felixkotkov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2428115
Постинги: 346
Коментари: 2128
Гласове: 5262