На тази вечер, пълна с пиянство, лишено от отговорността за шофиране.
Как се пораства? - купуваш си кола като моята. И ставаш "бизнесдама".
И спира чакането във безврението. 
Около теб не вали изгубено във празни мисли време. 
С колата съм част от света, от който преди се бях изолирала. 
Сега преминавам покрай спрелите хора и като локомотив подсвирквам - все едно изпреварвам времето.
Антони каза, че когато живееш щастливо изглеждаш млад... Не знам, сродна неосъществена музикантска душа, може и така да е... Но напоследък сякаш остарявам...
Ставам сериозна, карам, слушам тежка музика, не чакам, около мен не се носят прашинките на безвремието в музиката на Шаде, не взимам много рационални решения, държа се като възрастен, чета за лекции, прибрах в калъф китарата и пианото...
Рахманинов остана в сянката на математиката. Ти казваш - Бах и Бекет и аз се подчинявам и чакам премиерата... Междувременно не посягам на поезията. 
Сега седя пред компютъра и мисля за онази стара композиция в ми минор.. жалко че не сме абсолютисти... иначе щеше да се сетиш..
Как е възможно толкова да обичам и да няма какво и кого... 
Всъщност има - съня, който ще си запиша утре сутрин. 
Залитам и си мия зъбите.
Лека нощ.

детето остави да зяпа щастливо как подскачат камъчетата в езерото и правят"жабки"...:)))

В частта "Какво" направи справка с "Малкия принц". Той ще ти да де съвет - да си обичаш китарата, колата или четката за зъби, защото те са си твоите кола, китара и четка за зъби. Техните струни и амортис*ори си сменяла. Тях именно си си избрала в магазина. На тях си отделяла време и внимание.
Има милиони други като тях, но те само изглеждат като тях и на малкия пръст не им стъпват.
В частта, относно "кого"...е, не бъди алчна. :D

Винаги намираш как да ме разсмееш - колкото и да съм надраснала възрастта в която обожавам и боготворя Екзюпери и неговата земя на хората и планетите....
Ще ставам дресьор на амортисьор. Вместо опитомител на хитри като лисици китари:))))

..отново в света на "голфърите", нищо че си...руса ;)

Най-хубаво се вижда само със сърцето. /Егзюпери/. Това не може да се надрасне. В никоя възраст:)

е твоето... "Как е възможно толкова да обичам и да няма какво и кого..." Прилича на въздишка отвъд времето. И... усмихвам се - аз също имам дневник на сънищата. :)))

Полезно е:) и вълшебно да уловиш момента - един единствен - веднага след ставането - когато можеш да ги запишеш...

Наистина е най-вълшебно, още си повече ти, отколкото си ти.