Постинг
24.04.2007 18:24 -
Комедия по Брехт
Самоиронията, с която съм заредена напоследък е удивителна.
Превръщам смазващата самота в яркочервен клоунски нос,
с който парадирам във второкласни водевили.
Като асистент на себе си изчезвам или се разрязвам да две.
От душата ми излитат гълъби.
И на никого не му дреме за достоверността и органиката
на моята Брехтова комедия - стига да си каже репликата:
"Хо хо" и да си тръгне доволен от факта,
че добре сме се посмяли...
Оскар Уайлд - колко е важно да бъдеш сериозен :P А иначе съм готов да споря за самотата... не винаги е толкова лошо нещо, просто трябва да смениш ракурса.
цитирайНо усещането вътре в теб обикновено е най-вярно... Хубавото е че напоследък пращя от вдъхновение... Нещата са обвързани, както казва Киро... И когато си щастлив и имаш пълни джобове с любови щастие... няма как да си творец. Или нещо такова....
Сега 100 човека ще поспорят, но това е моята истина. Няма нужда да крещите в лицето ми чужда:))
цитирайСега 100 човека ще поспорят, но това е моята истина. Няма нужда да крещите в лицето ми чужда:))
Ако не страдаш много, не е страшно, даже е полезно. Човек понякога има нужда да е сам, за да свърши нещо, нали?. Стига да не се прекалява:) Аз също мисля, че е вярна епиграмата на Радой Ралин "Сит търбух - за наука глух". Може да не е съвсем точно, но това ми идва наум. От Ван Гог, до Ботев, Творците са страдали. Останалото е изключение.
цитирайСамоиронията винаги е удивителна:)
цитирай'И когато си щастлив и имаш пълни джобове с любови щастие... няма как да си творец', което ми напомня за Ново кино парадизо' на Торнаторе. Хубаво е, че тази истина не е само моя.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 5262
Блогрол
