Задушавам се в паяжина от мисли-
дело на твоя образ- Арахнe - поробила
мислите,
сънищата,
думите
и моя полет.
В стъпките ти се заплитам
и спъва те моето желание
Черна любовна магия
и русо тежко заклинание.
Така ще те заплета в косите си,
На твоята съдба съм Мойра,
и заедно със сестрите си
ще те изплета наново.
Щом си в сърцето ми, мой си.
Завинаги.
Или до утре.
Няма значение колко.
Реконструкция.

Ако направя на Арахна мислопускане, вече няма да е в плен на паяжините-си-разсъждения. Ще възвърне своя женствен полет в съвършенството на несъзнаването, грациозно отдаваща се . .
А ако тъче, ще е за/от удоволствие.

Повече полети в несъзнаваното и отдалечаване от мисленето и без това присъщо на земните същества... Каквото тя не е.
А тези дни паяците навършват няколкостотин милиона години. They must be doing somethyng right!