За съжаление 2010-а не беше най-силната година за българския театър.

Двата полусезона не донесоха нито едно голямо събитие на традиционните сцени от типа на миналогодишните „Козата, или коя е Силвия“ и „Вишнева градина“.

За сметка на това широко обсъжданата Реформа донесе тъжно неадекватен проектозакон и слаба надежда за реконструкцията на остарялата система на държавните театри.

Въпреки това се случиха неща, които си заслужава да запомним. Ето ги...

Съединението прави силата

В началото на годината самотните играчи на независимата сцена у нас най-накрая се обединиха в Асоциация за свободен театър. Нейна основа станаха 3 юридически лица (Сдружение „По действителен случай“, „36 маймуни“ и Театрална компания Момо) и едно физическо – председателят Ида Даниел. По-късно към тях се присъединиха и други творци на независимата сцена и до момента всички заедно активно се борят за подобаващо място на свободния театър в новия закон за сценичните изкуства.

Междувременно Асоциацията най-сетне получи и пространство и така се родиха Вечерите на свободния театър в Младежкия, където бяха показани някои от най-интересните независими проекти от последните години.

Красива свобода

2010 беше годината, в която истински интересните проекти се родиха извън театралните сгради:

Ноктюрно: от прахта до сиянието – великолепният мултимедиен пърформанс на Сдружение „По действителен случай“ в Галерия Индустриална смеси съвременна българска драматургия с актьорска игра, модерен танц и хореография, бийтбокс и музика на живо. В представлението участват актьорите Ирина Голева и Огнян Голев, бийтбоксърът Skiller и контрабасистката Мария Илчева. Разказват за любовта, която може да победи прахта на всекидневието.

Български ProText – 3-ма драматурзи, 3 пиеси. Темите на новото поколение творци, пресъздадени в нестандарни текстове и представени там, където отива застрашеното съвременно българско изкуство – в музеите. Подробности - тук!

"Първа любов" – дуетен моноспектакъл по Бекет в Червената къща. На младата режисьорка Нина Боянова, с великолепно играещите Павлин Димитров и Леонид Йовчев. Аз-ът и не-азът в епична битка на полето на любовта.

"Пиеса за умиране" – разликата между елитно и елитарно в полза на първото в поредната колаборация между Боян Манчев и Ани Васева. Постановката в The Fridge съчетава макабрената романтическа метафизика, черната комедия и политическата сатира, с участието на екип от прекрасни актьори. Билети няма месец напред. Не случайно.

Ecorche – пореден опит на обещаващия тандем на културолога Мирослав Йорданов и танцьора Валери Миленков. Авторите го описват като органичен монолог на тяло фетиш, концентриран в разреза и докосването и изследващ динамиката на тяло прогонило личността, мислещо своите граници и цялост, радикално в жестовете си, разтворено и чувствително“.
 

ХаХаХа Импро Театър – извън границите на драматургията, в забавните игрови ситуации и импровизации. С вярна публика и пълна зала, всяка седмица екип от млади актьори успешно интегрира модела на американския импровизационен театър в българска среда. Те разказват истории, зададени от публиката чрез серия игрови ситуации.  Резултатът - всички участват, всички се забавляват.

Личностите

Жестът на Явор Гърдев да не поставя у нас този сезон, като преди това внимателно обоснове несъгласията си с поетата посока в културната политика, както и изразеният скептицизъм по отношение на реформата и бъдещето на българския театър на Галин Стоев (който също няма да поставя у нас) бяха сред най-обсъжданите теми у нас. Междувременно Александър Морфов се завърна с „Полет над кукувиче гнездо“, открито критикувайки Бойко Борисов, а на премиерата актьорите разкъсаха изпратената от Вежди Рашидов кошница цветя. Режисьорите обичайно са главните действащи лица в българския театър и въпреки че тази година видяхме постановки от почти всички значими играчи (Лилия Абаджиева, Десислава Шпатова, Стефан Москов, Мариус Куркински, Иван Добчев, Маргарита Младенова...) така и не се случи неоспоримо качествено събитие. Все пак годината бе особено успешна за:

Теди Москов
Великолепният "Сирано дьо Бержерак" в Народния театър показа умението на режисьора да интерпретира текст в стилистиката на своя театър – поетично тъжен, безкомпромисно сатиричен, нежно жесток, дълбок и в най-простите комедийни ситуации. Варненското представление „Възгледите на един пън“ интерпретира класиката „Пинокио“ през призмата на връзката между баща и син и с хумор и поезия показа как само любовта може да превърне дървото в човек...

Мариус Куркински
Без да споменавам забавния, но не особено забележителен „Балкански синдром“ в МГТ „Зад канала“, тази година Мариус направи една от най-завършените си режисьорски работи – „Отворена брачна двойка“, съчетаваща великолепна актьорска игра (Рени Врангова, Веселин Анчев), адекватна сценография (Петя Стойкова) и прекрасна музика (Емилиян Гацов) и най-вече - предизвикваща смях. Преди месец бе премиерата и на новия му моноспектакъл „Български разкази“ - обичайно зареден с енергията на актьорската му игра и близък по структура до предишния „Сътресение“. Тоест – задължителен.

Света на сцена: България, Сърбия, Германия, Испания, Русия

Бавното отърсване на българския театър от непрекъснатото предъвкване на класиката донесе няколко приятни текста от модерната европейска драматургия на родна сцена този сезон.

Видяхме пиесата на Георги Господинов „Апокалипсисът идва в 6 вечерта“ (МГТ „Зад канала“, реж. Маргарита Младенова), сръбската „Фрида“ на Саня Домазет (Младежки театър, реж. Веселин Димов), испанската "Канкун“ на Жорди Галсеран (МГТ „Зад канала“, реж. Бина Харалампиева), руската "Битие 2" на Иван Вирипаев (Сфумато, реж. Николай Ламбрев–Михайловски), немските „Нордост“ на Торстен Бухщайнер (Младежки театър, реж. Василена Радева), "Преди/След" на Роланд Шимелпфениг (Театър „София“, реж. Иван Добчев), и „Господин Колперт“ на Давид Гизелман (Театър „София“, реж. Кристиян Шарков).