Той репетира две нови постановки, готви се за снимки на филм, току-що получи пореден мандат като председател на Съюза на артистите в България.

И за да не си помислите, че скучае, наскоро започна репетиции за серия рок концерти с група БТР.

Две минути в офиса му правят очевидна липсата дори и на свободна секунда, но Христо Мутафчиев изглежда не просто издържа на лавината от задачи – той сърфира върху нея...

Елена Пенева: Как се случи проектът с БТР?

Христо Мутафчиев: С групата отдавна сме близки приятели и много си импонираме в стила, който те свирят и нещата, които ги вълнуват.

.: Изглеждаш като човек, който по-скоро би пял джаз и блус, отколкото рок...

Христо Мутафчиев: Не, аз много харесвам рока, но мелодичния рок – Whitesnake, Bon Jovi - музика, която да те накара да си запееш.... И понеже БТР са интелигентни момчета, се получава интересно.

.: Как започнахте да свирите заедно?

Христо Мутафчиев: За първи път го направихме като проект преди 2 години на "Варненско лято". Там имахме един концерт с хубава програма от час и половина, който продължи доста повече от предвиденото. Хората поискаха да продължим  – след това ни каниха на частни партита и  видяхме, че има смисъл.

Сега, след 2 години, сме много по-узрели и вече гледаме на нещата по-мащабно. На 17 септември имаме концерт в летния театър в Пловдив и ще бъде здрав рок!

.: Какво ще свирите?

Христо Мутафчиев: Много парчета на БТР, рок, малко джипси неща, италианска канцонета...

.: Малко ретро...

Христо Мутафчиев: Ха-ха, ретро е за теб, за мен е кеф. Аз се забавлявам, а когато това е така, и хората го усещат и те се забавляват!

.: А защо Христо Мутафчиев и БТР, а не БТР с Христо Мутафчиев примерно?

Христо Мутафчиев: Ха-ха, този въпрос не е стоял изобщо – те са много скромни, възпитани и толерантни момчета. Аз съм имал участия и с други групи и изпълнители, които с доста неприятно чувство са ми отстъпвали микрофона. Сигурно е имало защо - след това хората не са искали да продължат с тях, а с мен. Но специално с Насо сме близки приятели и те се кефят, когато има нещо ново – друга енергия в тяхната музика, група и свят.

.: Явно доста си запален на тази тема...

Христо Мутафчиев: Не, просто се забавлявам. Аз тия неща не ги приемам сериозно.

.: Ама е готино да се почувстваш като рок звезда, с банда...

Христо Мутафчиев: Аз сега разбирам Брус Уилис! И Джони Деп и всички актьори, които си имат групи. Какво ми пречи да имам и аз, при положение, че мога да пея!

.: Как успяваш да съчетаеш позицията си в САБ, музиката, театъра, киното, телевизията... Не е ли трудно превключването?

Христо Мутафчиев: Желязна организация. Освен това, когато нещо трябва да се свърши, се концентрирам конкретно върху него, вършим го бързо и минавам нататък. Имам си секретарка, ха-ха!

Театърът не е тегоба – някои прекалено сериозно приемат професията и си мислят, че не могат да живеят без нея. Аз мога да живея без нея, но не искам. Затова отивам, забавлявам се и давам най-доброто от себе си.

.: Забранил си да те номинират за "Икар". Ако трябваше да вземеш награда за някоя роля, коя щеше да бъде?

Христо Мутафчиев: Мисля, че са две, за които бих бил най-малкото номиниран. Едната е за Агатон в “Опечалената фамилия” преди 7 години. Другата е твърде различна от мен и заради това си мисля, че си заслужава – в "Перла". Харесвам си ролята и в "Шведска защита", но там съм си аз, не е нещо ново, просто има много енергия.

Честно казано не мисля, че това, което ме питаш, изобщо е предмет на разговор. Защото мен наградите никога не са ме занимавали – далеч съм от това, просто ги организирам.

.: Разкажи за новата пиеса по Галселан.

Христо Мутафчиев: Ще излезе на 10 септември в Пловдив на фестивала "Сцена на кръстопът“. Пиесата е много идиотска, не може да се разкаже. Иначе е за две семейства, които са на почивка. Репетирам и втората част на R"n"B – форматът е същият, но има и различни неща.

.: Как си обясняваш големия успех на първата част?

Христо Мутафчиев: Хората се забавляват, те за това са дошли. Да слушат музика, която им е позната, виждат едни хора, които не се правят на певци, но пеят хубаво и излизат позитивно заредени.

.: Театърът у нас става все по-забавен...

Христо Мутафчиев: Аз съм на мнение, че един добър актьор трябва да работи в много жанрове и е въпрос на хигиена да поддържа тази форма. Актьорите, които пренасят телевизионната халтура в театъра са до време, защото ще ги гледат, но в един момент ще омръзнат.

Аз също играя в комедийни спектакли и се правя на идиот, но имам и роли, които са в други жанрове.

.: Не е толкова личен въпрос, защото публиката все пак се възпитава...

Христо Мутафчиев: Ние също сме отговорни за това възпитание. Важното е да работим еднакво сериозно и върху класиката, и в леките жанрове. 

.: Започваш и снимки на нов филм...

Христо Мутафчиев: Да - "Миграцията на паламуда” на Людмил Тодоров. Ролята ми е много интересна, ужасно я харесах! Като прочетох сценария, просто се влюбих в нея. Разказва се за двама приятели, които отиват до морето за паламуд. Ще играем със Стефан Вълдобрев.

Добра новина е и, че Стефан Командарев работи по новия си сценарий и ще го снимаме през 2011 година, а вече има сериозен интерес от германски копродуценти. Филмът отново ще бъде по действителен случай.

.: Една от новите програми на САБ е образователна програма за театър в училищата. Странно е, че в България освен рисуване и музика, в образованието няма нито сценични изкуства, нито кино...

Христо Мутафчиев: Нашата идея е да се опитаме да накараме децата да погледнат на театъра като начин на комуникация. Все по-малко се говори в училище с тях и все повече им се възлага да поемат някакви знания, пълнят им се главите със заучени фрази...

.: Образователната реформа от последните години не прави ли точно обратното? Ти имаш ученик в къщи и преки наблюдения...

Христо Мутафчиев: Да, имам дете в училище, но комуникацията според мен наистина липсва. Един предмет по театрално възпитание е също толкова важен, колкото биологията и химията.

Това може би би накарало повече хора да се занимават с изкуство. Явно министерството не си дава сметка, че това е важно за новите поколения и тяхното възпитание и изграждане като личности.

.: В такъв случай мислиш ли, че е възможно този проект да се осъществи?

Христо Мутафчиев: Като натисна малко, ще се случи. Важен е начинът и средствата, с които мотивираш един човек. Обикновено добрият начин да накараш някого да застане зад твоята кауза е да го убедиш, че е негова. Аз мисля, че точно това трябва да направя.

.: Твоята визитка като председател на САБ са социалните и образователните дейности. Има ли нещо друго, което искаш да направиш през този мандат?

Христо Мутафчиев: В момента предстои сериозен анализ на театралното пространство в България. Това, което искам да направя, е да си подредим къщата. Тоест да бъдем адекватни участници в този процес, а не организация със синдикални права, която стои на изхода и когато нещо се случи, да протестираме без особен резултат.

Стачките са глупост и според мен ние трябва активно да участваме в създаването на правилниците за работата на отделните категории театри.

Защото е пълно с плямпачи, които критикуват по медиите, без да имат реално разрешение на проблемите.

.: Мислиш ли, че вътре в гилдията реформата е желана? На доста хора им е удобно сегашното централизирано управление.

Христо Мутафчиев: Кой ти каза? Тези хора, които искат реформа са онези, които работят. Останалите се страхуват. Но никое министерство до момента не е имало капацитета да направи промяната...

.: След редица абсурдни изказвания на сегашното, Митко Тодоров стана заместник-министър, който отговаря именно за театъра, реформата и пътят към децентрализация. Трябва ли още нещо да се промени?

Христо Мутафчиев: Задължително трябва да влезе клауза за публично-частното партньорство.

.: Това, че в момента има трета страна, която посредничи между спонсорите и отделните театри е възможно най-глупавата практика...

Христо Мутафчиев: Именно. Това трябва моментално да се промени! Театрите трябва да бъдат автономни – да могат да усвояват приходите си и да разполагат с бюджета си, а не министерството да им бъде посредник.

.: Ударът ще падне върху театрите в градове с малко население...

Христо Мутафчиев: В момента никой от неефективните театрални директори не носи отговорност за слабата програма и посещаемост на театъра. Това е цинично.

Те си се явяват на конкурси и продължават да не реализират програмите си. За да не затворят 30 театъра врати, трябва да разберем, че времето е друго – искаме, или не искаме, реформа ще има и е по-добре ние да участваме в нея, отколкото да седим отстрани.

Имаше подписки, в които 5000 човека са се застъпили за театъра в града си. Въпросът е колко от тях в последните 2 месеца са ходили в него? И какво точно защитаваме - сградата, институцията, състава - не е много ясно...

.: Май дойде времето, в което културата се оценява от управляващите само през кода на комерсиалния успех..

Христо Мутафчиев: Не, не. Играя тази вечер, салонът е пълен. Играят някъде си, няма кьорав човек в салона и накрая всички получаваме равни заплати. Това не може да продължава.

В Пловдив, Пазарджик, Варна, Шумен, Русе има публика и хората ходят на театър. На други места изобщо не е така.

Истината е следната: ако искаш да участваш в театралния пазар, трябва да си спукаш гъза от работа. Няма друго.

Ще съществуваш или не, зависи само от теб – ти трябва да покажеш на обществото, че си важен и значим.

Елена Пенева за Avtora.com