Между любовта и войната продължи програмата на международния театрален фестивал „Варненско лято“.

В изминалите дни публиката имаше възможност да гледа няколко от най-добрите български представления на сезона, както и балканското попълнение на тазгодишния шоукейс – румънския романтично-ироничен спектакъл „Лучия се пързаля по леда“.

Определено никой не остана безразличен към един от най-награждаваните спектакли тази година - „NORDOST“ на младата режисьорска надежда на българския театър – Василена Радева.

Много по-често плачем на филми, отколкото на новините и може би точно заради това опасната игра на превръщането на документални събития в художествена реалност е тънък лед, по който лесно можем да паднем.

NORDOST пресъздава събитията от чеченския терористичен атентат в „Театъра на Дубровка“ през октомври 2002 година в Москва.

Прави го през погледа на три жени – участнички в него – заложничка, лекарка, чиито роднини са вътре и една от черните вдовици-терористки.

Изиграни блестящо съответно от Ангелина Славова, Койна Русева и Искра Донова, трите персонажа отрязват дистанцията от новинарския поток, потапяйки ни в мислите и усещанията си в първо лице, реално време, от мястото на събитието.

Монолозите им – въздействаща полифония от емоции и мисли – успяват едновременно да ни развълнуват и да ни накарат да се замислим за тероризма извън спокойния щит на безучастен наблюдател или съдник.

Защото зад всичката политика на войната стои преди всичко човекът. И той е ключът към разбирането й.

Не по-малко драматична в театъра е и войната в любовта. И точно нея проблематизираха двете български представления от вчера - „Козата, или коя е Силвия“ и „Нирвана“.

Представлението на Явор Гърдев безспорно е сред най-ярките събития на културната сцена у нас в последните години. Затова не е чудно, че двете му изигравания във Варна бяха посрещнати с огромен интерес от публиката на фестивала.

Пиесата на Едуард Олби разказва за краха на едно семейство, в което уважаван архитект се влюбва в коза. Не това обаче е скандалното в превърналия се в модерна класика текст.

Както подсказва подзаглавието „Бележки под понятието за трагедия“, „Козата, или коя е Силвия“ сблъсква един привидно обикновен модерен герой с непреодолима трагична дилема, която го води до дъното на бездна от отчаяние.

На ръба на екзистенциалната криза, пред лицето на страшната самота, текстът разсъждава чрез ирония, черен хумор и безкомпромисна искреност за възможността на хората да бъдат заедно и да се обичат.

Трагична е развръзката и в класическата пиеса на Константин Илиев „Нирвана“.

Последното прекрасно представление по нея се случи в юбилейния сезон на Пазарджишкия театър под режисурата на Иван Добчев, с участието на Ирмена Чичикова и Христо Бонин.

Текстът, написан по документален материал, проследява една нощ между Яворов и неговата дяволска жена – Лора, която завършва с два куршума.

Озвучена от авторската музика на Асен Аврамов, постановката е вълнуващо пътуване през любовта между стените на задушаващата ревност и безмилостността на света, която води към смърт.

Любов, смърт и живот са темите и в Румънското представление в тазгодишната програма Шоукейс на фестивала - „Лучия се пързаля по леда“.

Направено от един от най-нашумелите млади румънски режисьори – Аду Африм по пиесата на една от примите на модерната румънска драматургия – Лаура Черниаускайте, то е пъзел от истории за началото и края на любовта, секса, прошката и ревността.

Поставени между двата полюса на ураган от емоции и застрашени от сянката на самотата, образите в нея са модерни, изпълнени със самоирония, понякога ексцентрично фантастични, едновременно стереотипни и неочаквани.

Жена, която прави секс с млад и сексапилен любовник, докато съпругът й е на смъртно легло.

Лучия, която се пързаля по леда, защото е влюбена в непознатия на гишето за кънки под наем.

Съпругът й, който след напускането й се храни с частите от себе си, които е оставила из къщата.

Съпругата на продавача на гишето, която никога не е можела да се качи на кънки – влюбена в своя бъдещ пилот, който скоро трябва да роди...

И всички истории, които се раждат помежду им в смешно-поетичен спектакъл за любовта и мястото й в живота – между думите, абсурда и истината.

Където е и театърът...

Елена Пенева за Novinitepro.bg