Оттук нататък зависи дали харесвате малоумните романтични комедии, които Холивуд от години пуска на конвейр, дали харесвате Дженифър Лопес и дали последвалата в буйната пролет лятна еуфория ви държи в настроение за сладникави любовни истории.

Конкретно тази разказва за Зои - устата, прибързана и невротична притежателка на малък зоомагазин, която е достатъчно еманципирана да не иска съпруг, но и достатъчно емоционална, за да се нуждае от него (общо взето всички последни роли на Лопес).

Уморена от години на безсмислени срещи, тя най-накрая решава, че щом не може да срещне "Господин Единствен", трябва да забременее, но не по романтичен, а по практичен начин. Избира си банка сперма с риж потенциал, вдига краката и чака 10 минути.

Разбира се, приблизително след същия времеви период среща Стан, който изглежда като дълго търсения идеален съпруг. Влюбването им съвпада с новината, че е заченала, както и с началото на проблемите.

"План Б" експлоатира пълния набор от възможни за ситуацията клишета с ожесточеността на бял господар на плантация с роби от Южните щати.

Абсолютно всяка ситуация, свързана с бремеността е пресъздадена по максимално банален начин - повръщането, заспиването, желанието за секс, смяната на настроенията.

Към това добавете и любимия на сценаристите на романтични комедии комплекс, че обичта никога не е достатъчна на зарязаната в детството от баща си принцеска.

Разбира се, тук са и невротичната приятелка, мъдрата баба, самотните майки-лесбийки-пънкарки и устатият чернокож, който в петте си минути на екран трябва да изръси концентрирано количество смешки.

Да, хуморът във филма определено не е откритие, но пък действа и ако оставите цинизма и здравия си разум пред салона, има на какво да се посмеете.

Всъщност точно това е ключът. "План Б" е за вас само и единствено, ако отидете без очаквания за остроумие, новаторство и желание за нещо различно.

Елена Пенева за Avtora.com