След „В търсене на изчезналия служител“ и „Хей, момиче“,  международната програма на Варненско лято продължи да набира сила и в третата вечер с великолепния танцов спектакъл „Да докоснеш пода с глава“.

Варненската публика, подобно на софийската, изпрати постановката на крака след многократни бисове.

Липсата на предлагане, а и търсене на физически театър на родните сцени превръща гостуването на качествени образци в жанра в празник за всички, които търсят нестандартното преживяване.

„Да докоснеш пода с глава“ е елегантен, комичен, въздействащ и силно експресивен спектакъл, замислен като израз на вечното желание на човек да намира винаги по-трудния път към решението на задачата.

Хореографията на Якоб Стейдж и Каспер Равнхой показва това, като довежда движенията на актьорите в крайностите на природното и анти-логичното.

Оригиналният им танцов език е предизвикателство за тялото, особено за това на главната акриса – малка жена, която демонстрира безумна пластика и акробатични умения, обикновено непосилни за хората с нейния ръст.

Триумфът на волята, съчетан с великолепието на изпълнението, беше безспорно сред най-вълнуващите и трогателни елементи в спектакъла.

В “Да докоснеш пода с глава” експресивни танци се съчетават с хиперболизирани хумористични диалози между мъж и жена – предизвиквайки смях и забавление.

Трябва ли да напуснеш някого заради вкуса на спермата на другия?

Или фактът, че не те слуша, докато се прави на куче, е достатъчен?

Искаме ли изобщо да разговаряме?

Колко пъти трябва да кажем “обичам те”, за да ни чуят?

Спектакълът определено дължи огромна част от въздействието си на музиката на живо, написана и изсвирена от група VALRAVN и великолепната им вокалистка, брутално напомняща ексцесивното, чувствено и технически съвършено пеене на Бьорк.

Фолклорни инструменти с електронни семпли и нежен женски глас се съчетават магически с ефектно осветена сцена, на която четирима танцьори демонстрират предела на възможностите на тялото със салта, премятания, забавени движения.

Силата в хореографията на датчаните безспорно е в дуетите - общуването на телата и партньорството им бяха впечатляващо измислени.

Типични за тях са и повтарящите се елементи, от които изведнъж се разбива цялото. Това се случва понякога математически пресметнато, друг път – чувствено изживяно, но винаги – за да се роди нещо ново.

Компания Мют определено знае как да накара публиката да ръкопляска. И публиката няма нищо против.

Тази вечер програмата продължава с "Гълъбът" на Народен театър “Иван Вазов” (реж. Десислава Шпатова) и новото представление на Румен Цонев – сатиричната буфоопера “Цар и водопроводчик”.

Автор: Елена Пенева за Novinitepro.bg от Варна