Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
16.05.2010 16:06 - Ясен Гюзелев в страната на чудесата
Автор: felixkotkov Категория: Изкуство   
Прочетен: 7743 Коментари: 10 Гласове:
1

Последна промяна: 16.05.2010 16:11


image

Ако само наблюдава медиите напоследък, човек ще си каже, че Ясен Гюзелев се е завърнал от дълго пътуване в далечна страна, от което е донесъл Алиса и всичките й чудеса.

Истината е, че въпреки многото си пътувания, един от най-признаваните и награждавани по света български илюстратори обикновено си стои в България.

Едновременното откриване на изложбата му в Националната художествена галерия и излизането на Алиса в страната на чудесата с негови илюстрации просто не можеха да не останат незабелязани заради стила му, съчетаващ най-доброто от Ренесанса, авангарда на 20 век и съвсем съвременни решения.

Затова просто не се стърпяхме и ние да скочим в заешката дупка и да го последваме през необикновения му визуален свят...

Случайно ли е, че толкова пъти си илюстрирал Алиса?

Сигурно няма нищо случайно. Аз съм я илюстрирал наистина още като ученик в гимназията, след това – към края на следването си без поръчка. Това е книга, която отдавна провокира уменията и въображението ми. Разбира се, при онези първи опити става дума за съвсем различна илюстрация. Първата ми истинска поръчка беше от един издател от Торино през далечната 1993 година.

Това ли е тази Алиса, която виждаме?

Да, работих върху нея доста години. Реших, че по съвсем различен начин трябва да подходя, защото такова нещо се случва само един път в живота. Исках да направя нещо, което да отговаря наистина на висотата на текста. А той е характерен с играта на езика, на смислите, на значенията, на времето, пространството, логиката и логичното.

Как взе финалното визуално решение?

Имаше един дълъг период на размисъл и търсене на различни варианти, докато най-накрая преосмислих някои от нещата, които холандският художник Ешер е правил. Той има едни игри с необичайна перспектива. По-точно, с цилиндрична перспектива, различна от линейната, която е въображаема проекция върху цилиндрична стена впоследствие разгъната. Картината изглежда като един почти невъзможен , но много естествен свят, в който долу и горе са взаимно заменяеми, фигурите ходят свободни и сякаш лишени от земно притегляне. Тази интересна находка преведе визуално текста на Луиз Карол. Фигурите разказват едновременно цялата история.

Затова ли нарисува илюстрациите в една цяла картина, която после се разформирова из книгата?

Да. За да покажа относителността във времето. А тази перспектива даде от само себе си и относителността на пространството. Допълнителната задача бе в тази картина да разкаже цялата история. Не беше лесно, защото трябваше да има свързани начало и край и по пътя беше трудно да се навържат всички образи, така че те да се срещнат и съвпаднат.

Колко време ти отне проектът?

Проектът продължи 5-6 години, междувременно правих и други книги. През 2000 година приключих, книгата излезе и нямах представа, че ще правя и „Алиса в огледалния свят“, но докато рисувах първата, постоянно си мислех и за двете книги. След това изскочи поръчката за огледалния свят и се започнаха още 6 години в подобен род игра на образи. Не повторих изцяло схемата от първата Алиса – получиха се хем свързани помежду си, хем различни. И тя ще излезе в България догодина.

Избери импулсивно някой момент от Алиса! Кой е?

Сигурно чаят при Лудия Шапкар.

Защо?

Защото е ситуация, в която абсурдът на общуването и живота и загубеният смисъл се виждат най-добре.

Как се раждат идеите за образи?

От словото, разбира се. И често се чудя как да го представя. Защото едно е да си играеш с думите, друго – да намериш адекватна игра на образи. Тя не може да е идентична, но трябва да се визуалният еквивалент на словото.

Илюстрацията винаги следва текста – не ти ли се иска някога да го подчиниш и по твоя картина да се пише текст?

Не. То си е казано: в началото бе словото. Това, че съм подчинен на словото не ме притеснява, не се задълбочавам в такива разсъждения – кое изкуство е по-голямо, кое по-малко. Нека приемем, че словото е първичното и от него тръгва всичко.

Но си мисля друго. Интересно ми е ако Алиса, а и другите неща, попаднат на човек, който има въображение, може да работи със словото и който обаче е забравил текста. И той трябва да го разкаже по картините. Това би било интересно.

За кого мислиш, докато илюстрираш – кого си представяш?

Неизбежно има моменти, в които се питаш какво ще си каже издателят, или някой приятел, Но се старая да спазвам най-важното: да извадя на листа моята представа за текста.

Как се ражда тя?

Не отведнъж. Аз чета, препрочитам, имам период на влизане в произведението, на проучване, което правя. Малко по малко се избистря, след това почва да намира по-конкретна форма и тази представя , тази конструкция, която вътрешно изграждам се материализира. Съобразявам се най-вече със себе си.

Какво включва подготовката за илюстрации на роман като „Оливър Туист“, който завърши наскоро?

Разглеждане на стотици материали, четене за периода, гледане на изкуство и архитектура от периода, вземане на един-два детайла, като шапка и обувки. Готвих се много.

Догодина има годишнина на Дикенс, ти отново работиш по него, този път - „Големите очаквания“...

Да, опитах да убедя испанския си издател, че не трябва пак Дикенс, но той беше непреклонен. Но това ще бъде тотално различен Дикенс – няма да е същият като в „Оливър Туист“. Съгласих се да го илюстрирам, защото все пак е едно от най-големите му произведения. Този път ще бъдат по-малко рисунките, за да може да излезе догодина.

Тоест в момента си потънал в него, в тази епоха?

Да, в момента това чета, гледам, мисля.

Изведнъж ли се раждат всички илюстрации, или тръгват от един образ?

Дори да тръгнат от една представа, е задължително да са готови като цяло преди да се рисуват поотделно. Защото какво правим, ако тръгнеш с първите 3 рисунки и след това не можеш да продължиш? При мен винаги се старая да нарисувам романа в цялостта му, събирателно от образи. Веднъж казах на един приятел, че се опитвам да събера целия свят в илюстрациите си. После той ми съобщи, че това го е казал и Малер.

Казваш, че не всички деца харесват детски рисунки, много от децата харесват твоите. Мислиш ли за тях, докато рисуваш?

Да, напоследък неизбежно. Имам дъщеря на 9 години, която следи всичко, което правя, тя първа го вижда и оценява. Обикновено казва, че го харесва. Знам, че не всички деца харесват моите картини, но има и такива които ги харесват. Това е достатъчно.

А какво е отношението ти към движещия се образ? В картините ти има много особено движение...

Да, но то е особено движение, което няма нищо общо с това в киното, телевизията, комиксите. В класическото изобразително изкуство движението има една застиналост, вечност, удобно движение отвсякога и завинаги. В движещите се образи е уловено нещо мимолетно, моментът, случайният ракурс. Аз предпочитам безвремието.

Защо чак сега се появи тази книга, изложбата и ти?

А, това решение не е взето спонтанно – ние от 10 години го говорим с моя издател. Все опитвахме и все нещо не ставаше. Просто сега се случиха нещата. Случайно. И изложбата стана по доста подобен случаен начин.

Изведнъж върху теб се изсипа огромно медийно внимание...

Да, давам почти всеки ден интервюта. Човек ще каже, че съм се крил някъде през всички години. Истината е, че съм много скромен. Приятели ми казваха да направя нещо, да разберат хората за мен, но аз и сега си мечтая за момента, в който ще съм сам с радиото в ателието си.

Рисуваш ли за удоволствие?

Всеки ден. Но за мен и поръчките са удоволствие. За съжаление работата е прекалено много, за да ми остава време да рисувам извън нея. Но пък тя ми доставя огромно удоволствие и му се наслаждавам всеки ден.

Какво не ти остава време, но би искал да нарисуваш?

О, ужасно много неща. Класика предимно, но и класика на 20 век. Старогръцки легенди и митове. Майсторът и Маргарита. Борхес. Достоевски. Ад на Данте.

Слушаш ли музика, докато рисуваш?

Да.

Каква?

Предимно класическа. Но и джаз, рок. Пускам си радио обикновено...

Влияе ли ти по различен начин на различните образи?

Всичко влияе.

Изложбата на Ясен Гюзелев е в Националната художествена галерия от 5 до 30 май.

Автор: Елена Пенева за Програмата.




Гласувай:
1



1. анонимен - Браво!
23.05.2010 12:30
Ясен е чистокръвен художник, което се вижда от илюстрациите му. Но това, което казва ,потвърждава и с думи нарисуваното. Той е много взискателен към себе си, натрупал впечатления от изкуството преди векове , намерил начин да го съчетае с неочакваните гледни точки на съвременния човек и с висок критерий за резултата, който иска да постигне.
Това е най-краткото ми впечатление от Ясен.
цитирай
2. анонимен - eHmAjkzbSVjGy
03.06.2011 09:20
Thakns for sharing. Always good to find a real expert.
цитирай
3. анонимен - IVLcvzTjteBoS
03.06.2011 16:27
VjwDRe <a href="http://flhoqmuwkgcg.com/">flhoqmuwkgcg</a>
цитирай
4. анонимен - mzmxJaKqHEPCPX
03.06.2011 23:35
Thanks for sahrnig. Always good to find a real expert.
цитирай
5. анонимен - EzvAECxOoWUi
04.06.2011 11:04
LzQkp6 <a href="http://rpbimuzdxefr.com/">rpbimuzdxefr</a>
цитирай
6. анонимен - igghyRRhAY
04.06.2011 15:48
oJTFOi , [url=http://afsorjoebjge.com/]afsorjoebjge[/url], [link=http://frycgofewtni.com/]frycgofewtni[/link], http://bpdrbutreada.com/
цитирай
7. анонимен - NBoQMwDRyBEXZ
05.06.2011 10:30
jQp8Kl , [url=http://fduolezosfac.com/]fduolezosfac[/url], [link=http://egpqmddqoijl.com/]egpqmddqoijl[/link], http://sxhfvilzritw.com/
цитирай
8. анонимен - KYDMwebX
05.06.2011 18:16
N8I3UN <a href="http://unxftgebzikt.com/">unxftgebzikt</a>
цитирай
9. анонимен - IkiuhXRIyGTK
06.06.2011 11:17
l5iq9w <a href="http://peceihfrdqfj.com/">peceihfrdqfj</a>
цитирай
10. анонимен - kLZGGGZpMSJSOMj
07.06.2011 16:35
Rpq7yu , [url=http://zfyzcxdixsnr.com/]zfyzcxdixsnr[/url], [link=http://jrgcjrghyiji.com/]jrgcjrghyiji[/link], http://wndjnkkhtkpl.com/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: felixkotkov
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2428407
Постинги: 346
Коментари: 2128
Гласове: 5262