Прочетен: 2029 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 22.05.2007 20:17
Не мога да се намеря. Търся се.
Не разбирам думите
След Носталгията на Тарковски вчера
съм изоставена и крайно разбъркана в тъмна стая.
Мъжът казва, че жената се върти около него
винаги и често не намира път навътре
като във филма.
Той му отговаря, че
понякога жената самоубийствено като молец
се блъска в някоя запалена крушка
докато не се разбие,
не стигне до кризата и избухването -
като във филма.
Третият в мъжки род ме атакува с въпросителни
за значението на водните знаци и
ме потапя в размисли и нужда от цигара
като във филма.
Четвъртият харесва Сталкер...
Аз съм молец,
с наслада дъвча тъмнината
и много пъти съм се блъскала в такива мъже
наистина е саморазрушително
наистина не е истина как няма изход
няма няма...
Пипълцата ми са доста изпочупени.
И патерици не помагат - само нежност.
Понякога масажи и обожание.
И тъкмо когато най-накрая се опитвам да се върна в ежедневното
след кратка дрямка на бюрото в работата
ме атакуват анонимни коментари
как трябва да се гръмна незабавно.
Спокойно ерудирани смелчаги!
Умирала съм многократно.
Въпросът е само да има кой да те възкръсне.
23.05.2007 10:55
в свят, където мнозина
натрапват битието си,
прожектирайки по прозорците на
жертвите, успехите или нещастието си
в свят, където мнозина
излагат „стойността” си на показ,
изтупвайки я като килим пред домовете си
в свят, където мнозина
изхвърлят боклука си на улицата
с надеждата мръсотията да полепне
по чистия костюм на някой
случайно преминаващ
в свят като този е трудно
да стигнеш до същественото,
без да нагазиш до шия
в локвите на завистта и посредствеността
да, така е, уважаеми,
и ако целта ви е да предизвикате
моето съжаление, възхищение или омраза,
не сте познали -
вадя безразличния си поглед
и ви застрелвам от упор
моля, престанете да ми досаждате,
аз не ви слушам
Поздрав,
joker07
